Филип Кер - Философско разследване

Глайтман потърка замислено избръснатата си до синьо челюст.

— Предполагам, че е възможно. Но толкова бързо? Знам ли.

— Да допуснем, че е имал предразположение към това заболяване. После е достатъчна само една стресова ситуация, за да преобрази потенциала в действителност. Като например да ти кажат, че нямаш вентро-медуларно ядро.

— Може би.

Джейк се усмихна на нежеланието на Глайтман да признае вероятността на нещо, което за нея ставаше все по-очевидно.

— Хайде, професоре — каза тя. — Много добре знаете, че това е възможно.

Разговорът свърши и Джейк излезе от сградата. Прозя се и се протегна, но усети необходимост от нещо повече от разкършване на врата и на раменете. Физически упражнения. Въздух. Дори мръсния градски въздух в Лондон. Реши да не се качва на колата и след като взе пистолета си, освободи шофьора и тръгна по Виктория стрийт.

Повечето лондончани, намиращи се в нейното положение, скоро биха завили на север, към Сейнт Джеймс Парк. Но притегателната сила на реката беше твърде голяма за човек, прекарал почти целия си живот на брега й.

Но Уестминстър Бридж беше изпълнен с опасности. Имаше много просяци и джебчии и пистолетът беше необходима предпазна мярка.

Гледката оттам винаги разтърсваше душата й, макар че мръсният въздух не позволяваше на слънцето да огрее корабчетата пивници, остъклените небостъргачи, сателитните чинии, театрите и джамиите. Докато гледаше как калните води на Темза се носят под краката й я завладя чувство на спокойствие. Зачуди се дали методът за отпускане на доктор Клибъри нямаше да окаже въздействие и върху нея.

Уличното движение не беше толкова оживено, както обикновено, и Джейк прекоси моста, хладнокръвно прескачайки някакъв пияница, заспал в канавката. Дори Парламента изглеждаше задрямал. Тя се усмихна, докато се опитваше да си представи лъжите, които вероятно и в момента се разказваха в сърцето на демокрацията от такива като Грейс Майлс.

Чувството за спокойствие отказа да я напусне, въпреки че пияницата се събуди и фъфлейки й поиска пари. Тя бръкна в чантата си и стискайки с една ръка автоматичния пистолет с трийсет патрона, извади с другата пет долара и му ги даде. Мъжът се вторачи тъпо в тях, после кимна, измърмори нещо и явно отказвайки се от идеята да открадне чантата на високата жена, отмина, без да съзнава, че се е разминал на косъм от куршума.

Джейк гледаше това „величествено творение на природата“, което се олюляваше по тротоара. Не изпитваше нищо друго, освен презрение — към него и към всички мъже. Щеше да му пръсне черепа, ако бе настоял за още пари.

Развълнува я не мъжът, а реката.

Имам две тетрадки. Хубави, с гладки кремави листа, леко пожълтели от времето, но такива, каквито не се произвеждат от много години.

Едната, която наричам Кафявата книга, е дневникът ми. А другата съдържа подробностите за онези, които съм екзекутирал. Наричам я Синята книга. Пиша със старинна писалка. Още не съм свикнал с нея. Като повечето хора аз пиша направо на компютъра, но имам чувството, че това ще ме отдалечи от непосредствения и импровизиран характер на моите мисли, които могат да бъдат пресъздадени само с писалка.

Нито една от двете книги не е особено хубава, но те са такива, каквито съм ги направил. Смея да кажа, че ще свършат, когато дойде и моят край. С други думи, публикуването им (относно което имам известни съмнения) няма да бъде събитие в живота ми.

Разбира се, твърде вероятно е тези две тетрадки да хвърлят светлина в един или друг ум. Но това, как стоят нещата в този свят, е напълно безразлично за висшето.

Поставени една до друга, тези две тетрадки се равняват на един вид система. Това е най-важното относно логиката. Защото единствената необходимост, която съществува, е логическата. И представата, че така наречените закони на природата са обяснение на природните явления и съответно нещо неприкосновено, е, откровено казано, чиста глупост.

Надникнете ли в Синята тетрадка, ще видите, че поредица от рисунки показва как точно ще извърша екзекуцията на всеки индивид. (Е, отклоних се от плана в случая с Бертранд Ръсел, но това беше грешка, а всеки може да сгреши.) Рисунките са елементарни и детински.

Но като образ за вероятното състояние на нещата, те са логически достатъчни. Разбира се, не всеки образ съответства на действителността. Трябва да се разходите из галерията „Тейт“, за да разберете това. Има много картини, където се вижда, че подреждането на нещата няма връзка със състоянието на нещата. В това се изразява свободата на Изкуството. Понякога я наричат артистичен лиценз, сякаш трябва да напишеш официална молба до властите, за да го получиш.