Филип Кер - Философско разследване

— Класиката на „Пенгуин“?

— Точно така. И когато имената там свършат, смята да използва героите от романите на Чарлс Дикенс.

Джейк вдигна вежди в недоумение. Но идеята за залавянето на убиеца на Едуин Друд 6 6 Герой на Чарлз Дикенс. — Б.пр. не беше непривлекателна.

— Как върви работата с компютъра на „Ломброзо“, главен инспектор? — попита Уеъринг. — Електронният шип?

Джейк погледна сержант Чун и каза:

— Вероятно ти ще ни кажеш, сержант.

Чун изопна рамене.

— Надеждата ми, че може да има някакъв вид електронен шип, се оправда — обясни той. — Компютърът реши да се отнесе към заличаването като случайно, макар че основната памет е още в процес на възстановяване. Но изтриването на личните подробности за заподозрения не може да бъде възстановено. Оттогава работя с нашия полицейски компютър. Създадох поредица от измислени разследвания на убийства. Използвам серия от имена, извлечени произволно от компютъра от указателя с телефонните абонати, за да изготвя списък от хипотетични заподозрени с цел да предизвикам реакция от „Ломброзо“. Но такова нещо отнема време. И не всички ВМЯ-отрицателни фигурират в телефонния указател.

— Колко са засега? — попита Джейк.

— Осем.

— От вероятни сто и двайсет — обади се Уеъринг.

— Двама отговориха на обявата, шестима — на писмото, което получиха от консултантите си, и девет вече са мъртви. Общо двайсет и пет — отбеляза Джейк. — Като добавим ВМЯ-отрицателните, които са в затвора, остават седемдесет и пет.

— Седемдесет и четири — поправи я Чун. — Знаем, че Витгенщайн е заличил данните за себе си.

— Питам се дали не можем да предизвикаме по-силна реакция — рече професор Уеъринг.

— Мъжете са уплашени — каза Джейк. — Някои от тях мислят, че ще бъдат заловени и поставени под карантина. Или нещо по-лошо. Ако бях на тяхно място, и аз щях да се страхувам да се обадя.

— Глупости — отсече Уеъринг. — Тъпи клюки, разпространявани от безотговорни хора.

— Независимо от това, някои от тях им вярват — настоя Джейк.

Професор Уеъринг кимна навъсено и се вторачи в папката си. Беше ясно, че повече не желае да обсъжда въпроса. Това накара Джейк да се запита дали пък слухът не е верен. Тя си спомни, че Уеъринг се противопостави на идеите й как да води разследването. В същото време Джейк вярваше в неговите способности като съдебен психиатър. Той беше най-добрият в страната и нямаше смисъл да го изолира повече от разследването. Уеъринг гледаше списъка с кодовите имена на деветте жертви на Витгенщайн. Четеше го бавно и в хронологичния ред на убийствата им.

— Дарвин, Байрон, Кант, Тома Аквински, Спиноза, Кийтс, Лок, Дикенс и последният, Бертранд Ръсел — каза той и погледна присъстващите. С преждевременно побелелите си коси, очилата, с недохранения си аскетичен вид и рунтавите си, постоянно свъсени вежди, изобщо не му беше трудно да изглежда замислен. — Предполагам, че в тези убийства няма схема, нали?

— Имате предвид някаква интелектуална схема ли? — попита Джейк. — Според Компютризираната разузнавателна система, няма.

— Компютрите нямат въображение — презрително каза Уеъринг. — Защо не използваме собствените си мозъци, за да потърсим схема?

Джейк сви рамене.

— Разбира се. Защо не?

— Да се замислим за Дарвин — продължи професорът. — Той е бил първият. Ами да, кой друг да бъде? „Произход на видовете“. Схващате ли идеята?

Доктор Клибъри категорично поклати глава.

— Но това е дядото, а не синът. Жертвата е Еразъм Дарвин, а не Чарлс, професоре.

— А какво е написал Еразъм Дарвин? — попита той.

— Някакви стихотворения за растенията — отговори Джейк.

Доктор Клибъри кимна, усмихна се мило на Джейк и премести възпълния си задник. Намести се удобно, сетне оправи тясната си черна пола и краищата на изрусените си коси. Приличаше повече на бар дама, отколкото на психиатър.

— По-важното е, че пет от деветте жертви са имали имена на философи — каза Джейк.

— Шест — поправи я Клибъри. — Ако броиш тъй наречената Сетивна философска школа на Еразъм Дарвин. Чакайте малко…

— Какво има? — попита Джейк.

— Еразъм Дарвин е бил един от първите мислители, които са се опитали да поставят умствените явления на физиологична основа — мозъчното вещество. — Тя поклати глава и зачака другите да я разберат. — Точно затова е и програмата „Ломброзо“.

Джейк кимна. Не беше убедена, че дискусията ще доведе донякъде.

— Това е уместно — съгласи се Уеъринг, възвръщайки се към първоначалната си идея. — Но каква е връзката с Имануел Кант?