Филип Кер - Философско разследване

— Животът ти няма смисъл заради собствената ти онтологична несигурност, Джейк. Защото си раздвоена срещу самата себе си. Разделението у теб се изразява в патологичните ти прояви на враждебност към мъжете. Ти си интелигентна жена. Не е нужно да ти го казвам.

Джейк седна и закри с ръце голото си тяло. Въздъхна дълбоко и провеси крака от канапето. Доктор Блакуел стана, върна се при бюрото си, седна и отбеляза нещо в досието на Джейк.

— Знаеш ли, днес постигнахме истински напредък — хладнокръвно каза тя. — Ти за пръв път призна, че ако не е бил баща ти, нещата за теб са щели да бъдат различни.

Джейк стана от канапето, взе халата, облече го и попита:

— И какво доказва това?

— О, не знам дали доказва нещо. В неоекзистенциалната психотерапия на доказателството не се придава особено значение. Но това очевидно е от изключителна важност в живота ти.

— Разбира се. Нали съм ченге, за бога…

— Чудесно. Само че аз поставям под въпрос валидността на този факт като единствен критерий за обуславяне и на личния ти живот. Насилието и враждебността са само подсилващи фактори за онова, което се опитваш да докажеш на себе си. И да потиснеш. Вероятно когато приемеш правдивостта на избора, който имаш, доказателството няма да ти се струва толкова важно. Но докато нещата се подобрят, мисля, че трябва да откриеш поне един мъж, на когото да се възхищаваш от цялото си сърце, така както си се възхищавала на баща си. Може би тогава ще почувстваш, че животът ти отново има смисъл.

Джейк кимна.

— Може би.

Доктор Блакуел се усмихна.

— Ето, в това се състои изборът.

Джейк беше трийсет и седем годишна и живееше сама в Батърси, близо до Кралската академия по балет. Когато беше малка, искаше да стане балерина, но баща й каза, че е твърде висока, и поне веднъж се оказа прав.

Апартаментът й се намираше на най-горния етаж на една сграда в стар стил и от малкия бетонен балкон, който приютяваше невероятно изобилие от зеленина, се откриваше прекрасен изглед към реката. Джейк харесваше апартамента си и балкона градина. Ако имаше някакъв недостатък, това беше, че се намира твърде близо до летище „Уестланд“. Белите хеликоптери — досущ гигантски гларуси — шумно кръжаха над балкона, особено когато Джейк се печеше на слънце.

За известно време тя се бе опитала да споделя дома си с едно момиче, Мерион. Майките им бяха приятелки. Отначало се спогаждаха. Джейк не възрази, когато Мерион започна да води косматия си приятел Йоно и да прави шумно любов във ваната й. Не каза нищо дори когато после не я измиха добре. Но когато в непростимо състояние на пълна трезвеност Йоно започна да я сваля и Джейк реагира, като го простря в безсъзнание на пода, Мерион се обиди от безцеремонното й държане и скоро след това я напусна.

Последва период на множество безразборни връзки, през който Джейк повече празнуваше възвръщането на самостоятелността си, отколкото да изпитва истински сексуален апетит, еднакъв по продължителност и неудовлетворителност, като между двайсетата и трийсетата й година. После изживя кратка и неизбежно бурна връзка с един актьор. Той живееше на Мъзуел Хил и изпитваше модната за времето враждебност към Южен Лондон и към полицията, в която Джейк беше случайно изключение.

Оттогава минаха две години, през които Джейк остана малко или много без мъж. Повече, когато мъжът, когото веднъж разпитваше, я ритна между краката и я принуди да отсъства четири седмици от работа, и по-малко миналата Коледа — с един също така груб мъж, който работеше в Би Би Си.

Джейк се прибра, поля растенията и си приготви вечеря в микровълновата фурна. После включи телевизора и взе вечерния вестник.

Френч имаше право. Почти в цялото издание на „Ивнинг Стандард“ се разказваше за убийството. Програмата „Ломброзо“ не се споменаваше, но според автора полицията работела по версията, че покушението върху Мейхю е свързано с други неотдавнашни и неразкрити убийства.

Джейк се заинтересува от репортажа, защото знаеше, че в него се съдържа важна информация. По нейна заповед пресслужбата към Ню Скотланд Ярд бе скрила факта, че Мейхю е мъртъв. Бяха подхвърлили на пресата историята, че до леглото му денонощно бди полицай, тъй като е възможно той да дойде в съзнание и да даде описание на нападателя си. Джейк се надяваше, че убиецът може да се опита да довърши делото си. Съзнаваше, че планът й не е много добър, но все пак си заслужаваше да опита. Ако се появеше в болница „Уестминстър“, убиецът щеше да се сблъска с Въоръжения тактически взвод, който го чакаше там.