Филип Кер - Философско разследване

— Гледай да си заслужава — изръмжа Джейк и затвори.

Естествено, малко се притесних, когато видях вечерния вестник. Информацията само потвърждаваше онова, което казах за функциите на мозъка. Знаех, че беше грешка да стрелям в челото, а не в тила. Така се получава, когато си нетърпелив.

Не се съмнявам, че най-малкото ще причиня на Ръсел частична слепота, тъй като зрителният нерв и септалният и преоптичният участък се намират в тази част на мозъка. (Като се замисля, можех да увредя и най-важното — хипоталамуса, откъдето, разбира се, започнаха всичките му неприятности.) Ето защо, шансовете му да идентифицира нещо, освен вътрешната страна на собствените си клепачи са малки, въпреки написаното в „Ивнинг Стандард“. Виждате ли, че не трябва да вярвате на всичко, което четете във вестниците? Както и да е, за в бъдеще ще бъда по-внимателен и винаги ще се прицелвам в малкия мозък и в кората на главния мозък.

Функцията на мозъка е изключително интересна област. Всеки, който се съмнява в думите ми, трябва да се опита да прецени точно коя част от мозъка му извършва мисленето в момента. Опитайте — затворете очи и се съсредоточете върху изображението на собствения си мозък. Ще е по-лесно, ако имате апаратура за виртуална реалност, която да ви помага, но ако нямате, позволете да ви опиша какво е положението.

Гледан отгоре, вашият мозък прилича повече на нещо от Дантевия „Ад“. Яма, в която са попаднали изгубените души. Телата им са преплетени и не оставят място за тяхната отчаяна агония на проклятие. Гледка, пред която вероятно са били изправени освободителите на Аушвиц, вторачени в купищата голи непогребани тела. Отвратително, гъсто желе от човешки същества.

Гледан отстрани, вашият мозък наподобява танцьор или невероятно мускулест акробат, свит като зародиш.

А гледан отдолу, мозъкът представлява нещо като гнусен хермафродит. Фронталните изпъкнали части се доближават като устните на женско влагалище. А под тях е Варолиевия мост и продълговатият мозък, които напомнят на полувъзбуден пенис.

А ако го разрежете на темето от ухо до ухо, несъвършената симетрия на вашия мозък прилича на Точковия тест на Роршах — онзи диагностичен метод за изследване на психически разстроената личност, предпочитан в миналото от психолозите.

Но вие вероятно ще попитате къде са мислите, тези логически изображения на фактите? Елементарната истина е, че ако искаме да намерим произхода им, трябва да разсъждаваме в още по-малък мащаб. Да измерваме в една хилядна от милиметъра и да стигнем до най-простия елемент на нервното действие — неврона.

Можете ли да си ги представите? Толкова са бързи в синаптичните си скокове от един на друг, че може да ви се прости, ако не ги забележите първите десет хиляди пъти. А чувате ли електрическата енергия, която се генерира по време на синапсиса? Поздравления. Вие мислите.

А сега, нека да разсъждаваме върху следното: ако можете да натрупате на едно място всички верни мисли, а именно логическите образи на фактите, вие ще получите образ на целия свят.

Това, което не можем да мислим, не можем да мислим. Следователно не можем също така да кажем какво не можем да мислим.

Сержант Чун седеше на триъгълно столче до една сива маса в главната компютърна зала в Института. В едната страна на овалната й повърхност имаше вградена клавиатура, а в средата — холографично изображение на информацията, която в момента използваше. В полутъмната стая апаратът приличаше на древен оракул.

— Господи — каза Джейк като го видя, — попитай го дали мисли, че си е заслужавало да ме измъкнеш от леглото в три посред нощ.

— Е, ти можеш да си позволиш да пропуснеш съня за разхубавяване — изръмжа Чун и отпи от кафето си.

— От твоята уста това подозрително прилича на комплимент.

— Ами, уморен съм — отговори той, прозя се и потърка очи. — От холограмите е. Не мога да ги понасям. Все едно халюцинирам. Предпочитам обикновен екран.

Джейк придърпа един стол и седна до Чун. Туловището на компютъра с програмата „Ломброзо“ беше под краката им. Тя долови миризмата на Чун — никак не беше приятна.

Той видя, че ноздрите й потрепват, и подигравателно изсумтя:

— Ако смърдя, това е защото седя тук от почти три дни.

Джейк реши, че моментът е подходящ да го успокои и поласкае.

— Не мисли, че не оценявам усилията ти. Знам, че работиш много. Не мога да искам повече. Повярвай, Ят, ако си намерил улика, която да отприщи това разследване, ще се погрижа помощник полицейският комисар да разбере за това.