Филип Кер - Философско разследване

Някои имена трябва да бъдат премахнати, други не могат да бъдат поправени. Моето име е Легион, защото сме много.

Аз станах име.

Кажете ми честно, харесвате ли името си? Не ви ли е омръзнало? Когато бяхте деца, не копнеехте ли да ви наричат с някакво друго, по-звучно име? По-елегантно и смислено? Чудили ли сте се как е възможно родителите ви да са имали толкова бедно въображение, за да ви кръстят така? Да не говорим за презимето, което е наследено. Прецакали са ви. Собствените ви майка и баща. Но Филип Ларкин 5 5 Lark — чучулига (англ.). — Б.пр. в стихотворението си пропуска да спомене най-съдбоносния аспект на този родителски саботаж — вашето име. Човек завещава в наследство не само мизерията, но и името. И това наистина ви съкрушава.

Човек носи името си като скрита риза. Но разкрие ли го веднъж пред някого, то вече не може да бъде скрито. Другите никога няма да забравят, че го носите. Обясните ли на приятелите си, че сте X, те винаги ще мислят за вас като за нещо, изразено само с X. Това е само един първичен знак кой, защо и какъв сте вие, и откъде сте. Знакът на Четиримата.

Името означава предмет. Предметът е неговото значение. Аз мога само да назова имената, но не мога да ги произнеса. Но да прекараш един цял живот със смисъл, който не си избрал сам, ми се струва непоносимо.

„Моето име е за пред приятелите ми“ — казва Т. И. във филма „Лорънс Арабски“. Колко правилно! След като веднъж е разпространено, името може да бъде използвано срещу вас. Но в непроизнесеното име има сила. Безименния. Външния човек. Непознатия. Той пристига на кон в града, застрелва няколко души и си заминава. Анонимния. Най-хубавото име от всички. Ако можех да си избера име, ако вече нямах име, дадено ми от програмата „Ломброзо“, щях да се нарека така — Анонимния. Замислете се колко много цитати, стихотворения и истории могат да ви бъдат приписани.

Всъщност това е повече трактат, отколкото разказ. Повече дневник, отколкото проза. Оставям този ръкопис не знам за кого. Вече не знам за какво се разказва.

Джейк написа доклада си до помощник полицейския комисар. Гилмор разсеяно гризеше нокти. Накрая тежко въздъхна.

— Знае ли за това професор Глайтман? — уморено попита той.

— Да.

Рунтавите му вежди се свъсиха в безмълвен въпрос.

— Не остана много доволен — добави Джейк.

— Представям си. И ти си убедена, че онази логическа бомба не е избухнала по вина на сержант Чун, нали?

— Напълно. Шефът на Чун от отдел „Компютърни престъпления“ дойде в Института, за да провери точно какво се е случило. Той вече потвърди разказа на сержант Чун.

— Добре. Последното, което искаме, е Министерството на вътрешните работи да ни обвини за това.

Гилмор се облегна назад и завъртя стола така, че да погледне през прозореца на кабинета си в Ню Скотланд Ярд. Намираха се само на километър от галерията „Тейт“, мястото на последното убийство, свързано с „Ломброзо“. Някъде отгоре бръмчеше полицейският хеликоптер, който постоянно патрулираше над покривите около Министерството на вътрешните работи и Парламента, търсейки терористи или самотни чудаци. Джейк знаеше, че на борда на хеликоптера има камери, достатъчно силни, за да заснемат гребенчето в косите й, да не говорим за сложните подслушвателни устройства. Изкушението да се използва тази апаратура беше очевидно и понякога екипите за въздушно наблюдение отиваха твърде далеч. Вестниците още бяха пълни с клюките за политическия скандал — резултат от заснетия от екипите компрометиращ разговор между двама депутати хомосексуалисти, докато ядели сандвичи на площада пред Парламента.

— И така, какво ще правим сега? — попита Гилмор.

— Ами сержант Чун каза, че с компютърната система на Института за изследване на мозъка понякога е възможно да се възстанови материалът, който случайно е бил изтрит. Нарича се електронен шип. Наредих му веднага да се залови с това.

Гилмор поклати плешивата си глава и продължи нервно да приглажда сивите си мустаци.

— Не ги разбирам тези проклети компютърни специалисти — раздразнено каза той, прехвърляйки вниманието си върху копчетата на добре изгладената си униформа. — Или нещо е било изтрито, или не е било.

От гнева лекият му северняшки акцент стана по-осезателно шотландски.

— И аз това казах — отговори Джейк. — Но Чун обясни, че понякога изкуственият интелект намира начин да изтрие нещо от директорията на файла и въпреки това да го съхрани някъде в главната директория.