Филип Кер - Философско разследване

Очите на Чун се присвиха още повече.

— Добре, добре — ухили се той. — Картинката ми е ясна. Не е необходимо да се престараваш. Откровено казано, изобщо не ми пука дали ще кажеш на някого.

Но Джейк видя, че е доволен.

— Моля те, Ят — каза тя като превзето малко момиче, — изгарям от нетърпение да разбера какво си открил.

И удари с юмруци по коленете си и изписка от вълнение.

Чун се усмихна хладно и погали клавиатурата.

— Ще се постарая да ти го обясня достъпно.

— Моля те.

— Първо, това е било работа на външен човек. Когато регистрираш данни в системата, главното устройство под тази маса записва операцията под определен номер и идентифицира кой терминал е бил използван. Разбира се, всеки ден стават стотици подобни операции от всичките трийсет и девет терминала в тази сграда и от другите програми „Ломброзо“ в Бирмингам, Манчестър, Нюкасъл и Глазгоу. И това беше най-трудното. Програмирах компютъра да провери всички операции през последните дванайсет месеца, за да видя дали има някоя, извършена от неустановен терминал, тоест без идентификационен номер и следователно извън някой от петте клона на Института. И познай какво стана. Намерих една с дата 221112.

Джейк кимна.

— Някой е проникнал в системата на двайсет и втори ноември миналата година.

— Точно така. Тази система е част от Информационната мрежа на Европейската общност. Това означава, че само някой с достъп до ИМЕО може да е влязъл в „Ломброзо“. С други думи, той може да го е направил само от една от дванайсетте системи в публичния сектор. Няма друг начин да го стори. ИМЕО е частно лицензирана телекомуникационна линия, до която широката общественост няма достъп.

— Тогава нашият заподозрян работи в публичния сектор.

Чун кимна.

— Но точно тогава той е започнал да остроумничи. Самият факт, че е използвал терминал извън Института, е бил достатъчен, за да задейства резервното защитно устройство на системата, предназначено да възпрепятства натрапника с неправомерния достъп да отиде по-нататък.

— Неправомерен достъп? — намръщи се Джейк. — Не е ли разполагал с оперативния код и с паролата за деня?

Чун натисна едно друго копче на плоското стъкло на масата, за да покаже списъка на номерата на операциите.

— Да, имал ги е. Използваната в онзи ден парола е била ЧАНДЛЪР. Но не ме питай как я е научил. Не знам. Поне още не. Достъпът е бил неправомерен, защото нашият човек не е знаел идентификационния номер на системата.

Джейк кимна.

— Защитното устройство е било холограма на триглаво куче.

— Цербер.

— Познаваш ли програмата?

— Не, но съм учила класическа литература.

— Да. Нашият взломаджия — също. Ето, това им е лошото на хората, които обезопасяват компютрите. Мислят, че всички са невежи като тях.

— Това отнася ли се и за доктор Сейнтпиер?

— Особено за него. В Хонконг имаше много такива. Проклети твърдоглавци. Могат да мислят само в права линия.

— Предполагам, че нашият компютърен пират е успял да се промъкне покрай Цербер.

— Да се промъкне ли?

Чун се ухили щастливо и бързо написа поредица от указания.

Цифрите изчезнаха и на екрана се появи графика на спящо триглаво куче в естествен ръст. Джейк се зарадва, че е заспало, макар да беше холограма.

— Той го е упоил — каза Чун.

— Упоил е компютърно куче? — удиви се Джейк. — И как може да стане това?

— Обясненията са дълги, но това е метод, познат под името Троянски кон. Има различни видове, но нали схващаш основната идея?

— Бой се от данайците, дори когато ти носят дарове, а? Хитро.

Чун поклати глава.

— Най-хитрото предстои. Ти разпита всички консултанти. Зададе им въпроса дали си спомнят кодовите имена на някои от ВМЯ-отрицателните и кой би проявил по-изразена враждебност към програмата.

— Да. Имаше списък. Но само от кодови имена. Сейнтпиер каза, че първото правило било да се запази поверителността на тяхната самоличност. Беше сигурен, че компютърът няма да издаде имената и адресите им.

— Но взломаджията е успял да се добере точно до тях.

Джейк запали цигара. Беше твърде рано сутринта, за да се тревожи относно забраната на тютюнопушенето.

— И аз щях да те накарам да направиш това — каза тя.

— В такъв случай вече съм те изпреварил. Внимавай накъде издухваш пушека. Пречи на холограмата.

Джейк дръпна ръката си далеч от екрана.

— Има отделен списък на всички кодови имена. Съхранява се в друга система, която не е подчинена на първото правило на „Ломброзо“. Но за съжаление, това са кодовите имена и нищо повече. Както и да е. Взех този списък и зададох на „Ломброзо“ един въпрос.