Филип Кер - Философско разследване

Но това едва ли щеше да стане. Такива неща имаше само във филмите. Затова тя не остана в болницата, а се прибра вкъщи, възнамерявайки да се изкъпе и да си легне рано. Книгата на професор Глайтман беше на нощното й шкафче и вероятно щеше да й осигури ефикасно приспивателно. Но Джейк първо включи „Никамвижън“, за да види дали ще има нещо за Мейхю.

Телевизионните новини не си направиха труда да съобщят за него. В края на краищата, това беше само една единична смърт — нищо в сравнение с разказите за война, глад и човешки бедствия, които съставляваха по-голямата част на информационния бюлетин. После имаше предаване за наказателната кома. Идваше тъкмо навреме, защото следващата вечер един терорист от ИРА, Деклан Фингал, трябваше да изтърпи присъда от необратима кома, изпълнена в затвора „Уондсуърт“.

Тони Бедфорд, депутат и говорител на опозицията по въпросите за престъплението и наказанието, се беше присъединил към демонстрантите пред затвора, за да протестира срещу присъдата, и разказа пред камерите за възмущението си от онова, което се прави в името на закона. Беше както винаги многословен и макар да симпатизираше на възраженията му срещу наказателната кома, Джейк остана с убеждението, че ако беше министър на вътрешните работи, Бедфорд щеше да изпрати Фингал обратно в Ирландия само след една строга лекция.

Последва студийно интервю с Грейс Майлс. Изглеждаше по-спокойна, отколкото във Франкфурт, и беше облечена в черна рокля с копчета от скъпоценни камъни големи колкото брошки, дълбоко изрязана на добре оформените й гърди. Беше по-величествена от скала, отрупана с морски сирени. Камерата се отдалечи, за да я покаже в едър план, и сякаш чула подадена реплика, госпожа Майлс кръстоса крака, разкривайки малко повече от необходимото от бедрото си и — за изумление на Джейк — края на чорапа си. Подходящ фотос за таблоидите. Госпожа Майлс беше единствената жена в правителството, която можеше да използва сексапила си, и го правеше.

Макар да беше привлекателна, госпожа Майлс не каза привлекателни неща за наказанието. И гласът й беше твърде груб и настоятелен, за да се слуша лесно. Джейк не искаше да си припомня, че бе гласувала за високомерната наказателна политика на тази жена. Но службата в полицията понякога обърква политическите ти пристрастия.

Едно обаждане по видеотелефона в три посред нощ обикновено не е източник на удоволствие за полицая. Най-доброто, на което Джейк можеше да се надява, беше някой ексхибиционист, изложил на показ гениталиите си пред камерата, с надеждата да вбеси някоя безпомощна стара мома. Джейк разтърси глава, за да прогони съня, и протегна ръка към дистанционното управление, задействащо видеотелефона. За миг й мина през ума, че може да се обаждат от болницата и номерът да е подействал. Но когато натисна бутона, на малкия екран се появи лицето на сержант Чун.

— Надявам се, че не те събудих — каза той с очарователна неискреност.

Джейк се изсмя подигравателно.

— Знаеш ли колко е часът?

— Разбира се. А ти искаш ли да знаеш защо съм още в шибания Институт за изследване на мозъка, вместо да чукам жена си вкъщи?

— Ами, обзалагам се, че това й липсва — каза Джейк, нагласяйки цвета на екрана и усилвайки жълтото, докато главата на Чун заприлича на голям лимон.

— Имаш право — рече той, без да обръща внимание на иронията й.

Джейк запали цигара.

— Виж какво, сержант, ако имаш да докладваш нещо…

— Не се обадих само за да те видя без грим — изръмжа той. — Или с кого спиш.

— С кого спя ли? — измърмори тя. — Защо изведнъж стана толкова свенлив?

— Моля?

— Нищо. Виж какво, кажи ми какво си открил, защото искам да спя, малко жълто копеле.

— Мога да се оплача в Отдела за расов тормоз за тази забележка. Реших проблема ти, бяла лейди.

Джейк се надигна.

— Искаш да кажеш, че можеш да обясниш как е било извършено проникването в програмата?

— Не е зле — рече Чун, ухилвайки се при вида на внезапно разголените гърди на Джейк. — Съвсем не е зле. Виж какво, позволи ми да видя и останалото, и ще забравя за расисткото ти отношение, а?

Джейк вдигна чаршафа до брадичката си. Изпита желание да го напсува, но в същото време не искаше да рискува и да го принуди да стане още по-неотзивчив. Познаваше го достатъчно добре, за да съзнава, че е способен да създаде всякакви пречки. Затова стисна зъби, не обърна внимание на сексистката му забележка и го помоли да обясни какво е открил.

— Ако бях на твое място, щях да домъкна белия си задник тук — каза Чун. — Незабавно. Трудно е да ти разкажа по видеотелефона, а няма да съм тук, когато дойдеш да ме търсиш сутринта. Работя по този въпрос от двайсет часа и веднага щом ти обясня как стоят нещата, отивам вкъщи да поспя.