Филип Кер - Философско разследване

Ченгето премести картечния пистолет така, че да не му пречи, разкопча джоба на куртката и извади компютъра си.

— Той каза: „Онези копелета. Те излъгаха. Излъгаха. Трябваше да се досетя. От самото начало са искали да ме убият. Излъгаха. Мозък. Мозък“. — Той поклати глава. — Говореше съвсем тихо, почти шепнеше.

— Сигурен ли си във всичко това? — попита Джейк. — Точно тези ли бяха думите му?

— Доколкото можах да чуя, да, госпожице. Той беше почти изпаднал в делириум.

Полицаят прибра компютъра в джоба си и отново провеси картечния пистолет на гърдите си.

— Един-единствен път ли проговори?

Той кимна.

— Когато пристигнахме, вече беше спрял да диша. Мисля, че в операционната успяха да го съживят. Медицинската сестра обеща да слуша всичко, което би могъл да каже.

— Благодаря — рече Джейк. — Ако каже още нещо, колкото и да е незначително, искам да го знам. Ясно ли е?

— Да, госпожице.

Джейк и инспектор Станли бяха стигнали до половината на коридора, водещ към изхода, когато чуха някакъв вик. Обърнаха се и видяха, че ченгето им прави знак да се върнат. До него стоеше човек в зелено хирургическо облекло.

— Съжалявам — каза лекарят, когато се приближиха до него, — но вашият човек така и не дойде в съзнание.

Лестър Френч, оръжеен специалист в съдебномедицинския отдел в Ню Скотланд Ярд, се отдалечи от колекцията си от микроскопи и фотоапарати и пусна един куршум в протегнатата ръка на Джейк.

— Ето, това е убило Мейхю — рече той. — Това и още пет като него. Вашият убиец не е глупак, само това мога да ви кажа. В този малък красавец има много възпираща сила.

— И куршумът е същият, с каквито са били убити и другите?

Френч кимна.

— Как действа?

— Самите патрони са шедьоври на прецизна техника — с неподправено възхищение каза той. — Изработена на машина месингова гилза и самозареждащ се пълнител с високо налягане. Проста и ефективна клапанова система.

Френч взе един малък газов цилиндър от лабораторната маса и добави:

— Изстрелваш патроните с това.

— Искаш да кажеш, че убиецът сам е направил оръжието си? — колебливо попита Джейк, объркана от ентусиазма на експерта относно специалната му област.

— Не, не. Както вече казах, това означава прецизна техника. Тази гилза е изработена от бирмингамски оръжеен майстор. Патроните можеш да купиш от всеки оръжеен магазин. Но слагаш вътре какъвто куршум искаш. В такъв смисъл твоят човек е творил сам. И работата е трудна. Куршумът е с кух връх, конусовиден, заострен и обтекаем.

— Но пистолетът е газов — каза Джейк, търсейки още разяснения. — Това нещо като въздушна пушка ли е?

— По отношение начина на стрелба, да. Но по отношение на онова, което излиза от дулото, не — отговори той, взе парчето безформен метал от ръката й и го вдигна към светлината. — Една конвенционална въздушна сачма е съвсем различна. Поразиш ли нещо с това, свършено е с него.

— Как изглежда пистолетът? — попита Станли.

Френч ги поведе към една врата в дъното на лабораторията, зад която имаше малко стрелбище. На масата имаше нещо като револвер четирийсет и четвърти калибър с дълго дуло. Той взе оръжието и го подаде на Джейк.

— Нещо такова.

— Прилича на обикновен пистолет.

Френч сви устни.

— Това прави всичко, което извършва един обикновен пистолет. Пробвай. Зареден е.

Джейк дръпна петлето. Оръжието беше по-леко от обикновен револвер.

— Точно така — рече Френч. — Сега освободи предпазителя и си готова да стреляш.

Тя се прицели в мишената и натисна спусъка. Оръжието помръдна съвсем леко и произведе такъв звук, сякаш някой удари по маса.

— Хубаво стреля, нали?

Френч ги поведе към мишената.

— Това дърво е дебело два сантиметра, така че би трябвало да ти даде доста добра представа какво може да направи един голям газов пистолет с човек.

Куршумът на Джейк бе уцелил мишената с форма на мъж в центъра на слабините.

— Добър изстрел — отбеляза Френч.

— Да, наистина — измърмори Станли.

— За това оръжие можеш да си купиш заглушител, ако все пак сметнеш, че е твърде шумно. Но най-забележителното е, че не се изисква разрешително. Днес всеки на възраст над седемнайсет години може да влезе в магазина и да си го купи, без да му задават въпроси.

Джейк поклати глава.

— Как така?

Френч вдигна рамене.

— Цялото внимание на законодателството е съсредоточено върху конвенционалните оръжия и никой не забелязва, че въздушните пистолети стават все по-сложни. Но обърни внимание — трябва да платиш над петстотин долара за това, което държиш, и два пъти повече за пушка.