Филип Кер - Философско разследване

— Да кажем, че разследвам подобен случай — добави тя. — Някой от любителите на изкуството видял ли е нещо?

— Засега не. Дори да са видели, вероятно са помислили, че е някакво художествено изпълнение.

— Посред бял ден. Не ми казвай, че и проклетите врати са били затворени. Никакви свидетели ли няма? Божичко!

— Директорът на галерията е тук. Вероятно ще искаш да говориш с него. Господин Спенсър.

Това беше отмъщението на сержанта, задето не му казваше нищо. Джейк се усмихна кисело. И тя би постъпила като него. Погледна през рамо и видя един висок изискан мъж, облечен в сив костюм. Стоеше със скръстени ръце и едва прикриваше нетърпението си.

Джейк се приближи до него, представи се и после го остави да се оплаче колко е непоносимо за всички, че на никого не е разрешено да напуска галерията. Тя направи знак на сержант Брус да се присъедини към тях.

— Хората ти свършиха ли с проверката на картите за самоличност?

— Да, главен инспектор.

— Е, господин Спенсър — обърна се тя към директора, — вече всички могат да излязат. Вие също.

Но Спенсър още не беше приключил с оплакванията си за своеволията на столичната полиция.

— Господин Спенсър — каза Джейк, след като няколко минути търпеливо го слуша, — знаете ли, точно тук не е мястото на най-великия художник на Англия. Не мислите ли, че пространството е твърде тясно за един човек с въображение като на Блейк?

Директорът на галерията се намръщи още повече и изръмжа:

— Не ми казвайте как се ръководи художествена галерия, главен инспектор.

— Ами тогава и вие не ми казвайте как се ръководи полицейско разследване.

В същия миг Спенсър изпъшка отчаяно и посочи един полицай от екипа на Брус, който изрязваше с нож за линолеум окървавената част от мокета, където бе намерено тялото на Мейхю.

— Това вече е прекалено! Какво ще кажете за мокета ми?

— Не се безпокойте — отговори Джейк. — Ще ви го върнем, щом свършим с тестовете. Кой знае, ако му сложите една хубава рамка, може да го изложите в галерията.

Устата на Спенсър се отвори и затвори и след като не чу нищо от зловонните й розови дълбини, Джейк му пожела приятен ден и излезе.

Мейхю бе откаран в една частна клиника, прикрепена към болница „Уестминстър“. Заведението приличаше на скъп хотел — дебели килими, кожени мебели, големи съвременни картини и дръвчета бонзай. Имаше дори фонтан, чиито води се стичаха по мозайката в рецепцията. Миризмата на дезинфекционни препарати и белите престилки, появяващи се от време на време, изглеждаха не на място, сякаш се бе случило нещо, което бе смутило атмосферата на тихия и спокоен лукс.

Детектив инспектор Станли я чакаше в коридора пред операционната зала. Когато пое разследването, Джейк си спомни обстоятелствата, при които се запознаха, и се запита дали да го задържи да работи по случая. Можеше ли да разчита на него? Ед Крашо познаваше Станли и твърдеше, че е добър и надежден полицай, макар и доста буквален. Джейк беше склонна да приеме тази критика като точка в полза на Станли. Надяваше се тя да извърши скоковете във въображението, необходими за решаването на случая, така че предпочиташе да работи преди всичко с хора, на които можеше да има доверие, че ще правят само каквото им каже. Мнението й за повечето колеги от Ню Скотланд Ярд беше, че въображението е обикновено признак за корупция.

Станли беше висок, в добра физическа форма, с дълги коси и бял като платно. Леко се олюля, когато започна да докладва.

— По дяволите, какво ти е?

— Болниците — сприхаво отговори той. — Винаги ми става лошо. От миризмата е.

— Само гледай да не припаднеш тук. Не можеш да си го позволиш — рече Джейк, прерови чантата си и намери шишенцето с ароматни соли, което носеше със себе си, откакто стана патрулиращо ченге. — Ето, помириши това.

Станли поднесе шишенцето към широко отворените си ноздри, смръкна няколко пъти, кимна и едва-едва каза:

— Благодаря.

— Продължавай да смъркаш. Чувстваш ли се достатъчно добре, за да докладваш?

Той кимна.

— В момента оперират Мейхю. Но състоянието му изглежда безнадеждно. На челото му има повече дупки, отколкото на топка за боулинг. И е загубил много кръв. Но за малко е дошъл в съзнание, докато полицаят е бил с него в линейката.

Станли направи знак на въоръженото ченге, което стоеше на няколко крачки от тях. Човекът тръгна към двамата по-висшестоящи полицаи, обувките му заскърцаха по скъпия, подплатен с гума мокет.

— Полицай, разкажи на главния инспектор какво ти каза Мейхю в линейката.