Филип Кер - Философско разследване

— Да. Доктор Клибъри е завеждаща психиатрията тук, в Института. Тя е ръководител на консултантите. Искате ли да я извикам?

Джейк поклати глава.

— Не, на този етап няма да е необходимо. Ще започнем тук, в Лондон, и после ще разпитаме всички консултанти в Бирмингам, Манчестър, Нюкасъл и Глазгоу.

— Всички?

— Всички. А, и ще ви бъда много благодарна, ако ми осигурите кабинет с видеотелефон и компютър, откъдето да ръководя разследването.

— Разбира се. Ще кажа на секретарката си да уреди този въпрос. А през това време ще уведомя доктор Клибъри да ви осигури всички консултанти.

— Благодаря.

Той се обади по телефона, а Джейк насочи вниманието си към библиотеката. Някои от книгите й бяха познати от дните й на съдебномедицински експерт в Европейското бюро за разследване. Имаше няколко, написани от самия Глайтман, а други — събирани на килограм, сякаш той беше собственик на книжарница. На едната от лавиците имаше петдесет екземпляра от „Социалните последствия от половия диморфизъм при хората“. Беше ясно, че Глайтман се гордее с работата си. Джейк взе първата книга от редицата и започна да чете.

— Бих искала да я взема за известно време — каза тя, когато Глайтман свърши с разговора по видеотелефона.

— Разбира се — глуповато се ухили той.

Джейк се прибра вкъщи и изяде остатъците от салатата с риба тон, която бе направила предишната вечер. После седна пред електронното пиано. Избра един диск от колекцията си и го пъхна в процепа. Беше „Трио за пиано в си бемол“ или поне записът на партиите на виолончелото и цигулката. Партитурата за пианото вървеше по екрана, вграден в клавиатурата.

Джейк, която като ученичка беше добра пианистка, свиреше прецизно, макар че не притежаваше уменията на другите двама музиканти, за да добави онази изразителност, която правеше мелодията шедьовър на младежкия оптимизъм. Особено удоволствие й доставяше да свири скерцото с продължителното му стакато и изкусния контрапункт. Ако имаше музика, която можеше да подобри настроението й, това беше „Опус 99 скерцо“. И когато циганското рондо на четвъртата и последна част доведе изпълнението й до стихийната кулминация, Джейк се свлече в креслото и въздъхна от радост.

Споменът за музиката се задържа на върха на пръстите и в обострените й сетива. След няколко минути беше готова да прочете книгата на Глайтман.

Оказа се, че четивото не е лошо. Хареса й повече, отколкото очакваше. Вярно, по-голямата част се състоеше от догадки, но интелигентни и правдоподобни.

Книгата й напомни за собствените й изследвания в областта на сексуалната психология на мъжа, докато работеше в Европейското бюро за разследване, преди да я примами кариерата в Ню Скотланд Ярд. Понякога се питаше защо бе отишла в такава доминирана от мъже институция, особено след като колегите й се държаха толкова отвратително с нея. За Джейк отговорът беше лесен — твърде много жени ставаха жертви на мъже престъпници и не беше разумно защитата на жените да се поверява само на мъжете. Жените носеха отговорността да се защитават сами.

Когато най-после остави книгата на Глайтман — бе я прочела почти до половината — с удивление откри, че професорът я бе надписал предварително.

„Мъжете са си мъже“ — помисли Джейк.

Бъдете търпеливи. Само след минута ще опиша следващата екзекуция. „Хладнокръвно“, както е казал Труман Капоти. Но първо искам набързо да се спра на последния фактор в новото състояние на нещата в моя живот.

След идеята, която ми хрумна за ВМЯ-отрицателните, аз спазих уговорката с моя психоаналитик доктор Ротал.

Ще попитате защо посещавам психоаналитик. Всъщност аз съм невротик и от две години веднъж седмично ходя на сеанс. Общуването с доктор Ротал наистина много ми помогна. (Всичко това е неточно, но няма друг начин.) Голяма част от онова, което той и аз обсъждаме, се отнася до собствените ми чувства за лична неудовлетвореност.

Светът е независим от моята воля, поне дотолкова, доколкото моята воля е по същество носител на етически свойства и явление, представляващо интерес само за хора като доктор Ротал. Ето защо, лесно е да се види, че обсъждайки по този начин моята воля, аз се опитвах да определя границите на моя свят и как те могат да бъдат променени.

И така, попитах доктор Ротал дали един човек, който изведнъж е разбрал какъв е истинският му дълг в живота, трябва да рискува всичко, за да го изпълни. Нямах предвид задълженията между колеги шофьори. Нито дълга на детето да уважава родителите си. Не. Аз, разбира се говорех за най-великия дълг, който бихме могли да имаме — към собственото аз, към „творческия демон“.