Филип Кер - Философско разследване

— Вашето предположение, че убиецът е запознат с информацията от „Ломброзо“, не е установено със сигурност. Едва ли е сериозно да решим, че той или тя — според мен извършителят е мъж — вече няма достъп до системата, макар и неправомерен. Докато разберем как е бил извършен достъпът до системата, тестовете може да изложат на риск още мъже.

Глайтман замислено разбърка кафето си и монотонно каза:

— Опасявам се, че не съм съгласен с вас. Ако искате да преустановим програмата, мисля, че трябва да уточним това с Министерството на вътрешните работи.

Джейк сви рамене.

— Добре.

Продълговатото смугло лице на професора придоби раздразнено изражение.

— Главен инспектор — превзето каза той. — Смятам, че не сте помислили за значителните инвестиции, вложени в проекта. Има и други фактори, освен твърде широко прокламираната индивидуална безопасност. Необходимо ли е да ви напомням, че това е частно заведение? Всяка връзка с правителството е резултат от чисто договорни задължения. Аз имам дълг към акционерите и към пациентите. Финансовите, да не говорим за политическите последствия от онова, което предлагате…

Джейк го накара да млъкне с единствения сигнал от уличното движение, който можа да си спомни. Златните гривни издрънчаха пронизително на тънката й китка — досущ дайре.

— Мислила съм за всички тези фактори — рече тя. — И казвам да вървят по дяволите.

Доктор Сейнтпиер се наведе над масата и кръстоса яките си като на борец ръце. Не приличаше на военен. Беше едър и силен. Черната му коса беше късо подстригана, а брадата — рошава като на Карл Маркс. Очилата без рамки подсилваха интелектуалния му вид. Приличаше на образован Ангел на ада. Джейк се запита дали твърде мъжественият му вид не означава, че е хомосексуалист. Той се усмихна и заговори с лек дефект, сякаш мустаците пречеха на движението на устните му.

— Ще включите ли това във вашия меморандум до министъра? — попита той.

Преди Джейк да успее да отговори се намеси Глайтман.

— Доколкото разбирам, главен инспектор, вашите указания са да определите източника на проникването в системата, нали? — попита той, но явно без да очаква отговор. — Това едва ли включва нещо толкова важно като продължаването на тестовете. Предлагам да действате в рамките на първоначалните си инструкции. Естествено, ще окажем съдействие на сержант Чун. И ние като вас изгаряме от нетърпение да изясним този въпрос. Но нещо повече от това… Съжалявам, не.

Той красноречиво сви рамене.

— Както желаете — рече Джейк. — Но искам да разговарям с един от вашите консултанти.

— Мога ли да попитам защо?

— За да не си губя времето да работя по предположението, че проникването е станало отвън. Нещо повече — че извършителят е ВМЯ-отрицателен. Позволете да ви обясня. Доколкото разбирам, програмата „Ломброзо“ определя онези мъже, които евентуално страдат от сериозно агресивно психическо разстройство. Поне засега бих искала разследването да продължи по версията, че извършителят е ВМЯ-отрицателен мъж, развил сериозно агресивно отклонение, насочено срещу другите като него. Може някой от консултантите ви да си спомня за човек, проявил значителна враждебност към програмата и нейните участници.

— Нали знаете, че компютърът дава кодови имена на всички мъже, които се подлагат на теста? — обади се Сейнтпиер. — Дори някой от консултантите ни да помни такъв човек, какъвто описвате, той ще знае само кодовото му име. Не виждам как това може да ви помогне.

— Въпреки всичко държа да ги разпитам. Или имате възражения и срещу това?

Сейнтпиер прокара пръсти през брадата си, сетне се прокашля.

— Нямам възражения, главен инспектор — каза той и погледна часовника си. — Вероятно сега трябва да покажа на сержант Чун „Парадигма Пет“.

Джейк кимна на Ят, който допи чая си и стана. Двамата със Сейнтпиер излязоха от стаята, а Джейк се вторачи в размазаните червени следи, които червилото й бе оставило върху чашата, и се запита докъде ли е стигнал Крашо. Щеше да е по-трудно, отколкото предполагаше. По всичко личеше, че Глайтман и хората му няма да окажат съдействие. Джейк вече имаше неприятности с шефа си в Ню Скотланд Ярд заради отстраняването му от случая. Ако пушенето в сградата не беше забранено, тя би запалила цигара. Дори две. Сетне Глайтман каза нещо.

— Моля?

— Казах, да се надяваме, че вашият човек ще разбере нещо.

— Да — съгласи се тя и си наля още кафе. — Говорехме за консултантите ви.