Филип Кер - Философско разследване

— Какъв е компютърът? — попита той, поглъщайки няколко литра кислород.

— „Парадигма Пет“ — отговори тя.

— А оперативната система?

— Информационната мрежа на Европейската общност.

Той въздъхна и поклати глава, сетне уморено каза:

— По дяволите. Съвсем скоро я инсталираха. Къде е проникнал?

— В Института за изследване на мозъка. В програмата „Ломброзо“.

— Май чух нещо за това.

— Но си дръж езика зад зъбите. Министерството на вътрешните работи е много докачливо по този въпрос. Искам твоят човек да ми каже откъде е станало проникването — отвътре или отвън.

— Кой е шефът на охраната им?

Джейк разтвори персоналния компютър на коленете си, провери във файла и каза:

— Доктор Стивън Сейнтпиер. Познаваш ли го?

Кормак изсумтя.

— Беше шеф на компютърната безопасност в британската армия.

— Е и?

Той разтърси глава наляво и надясно, сякаш се чудеше на коя страна да я килне. Вторачи се между краката на Джейк, после сви устни и рече:

— По принцип е свестен. Ако има някакъв недостатък, това е, че е твърде буквален. Говори така, сякаш в свободното си време пише наръчници за компютри. Бедата е там, че в днешно време повечето компютърни престъпления се извършват от хора с по-богато въображение, отколкото можеш да намериш в наръчниците.

— Военната безопасност, а? — попита Джейк и отбеляза нещо във файла си. — Колко време?

— Пет години. Отишъл е в армията направо след Кеймбридж.

— Колеж?

— Мисля, че беше „Тринити“. Чете класическа литература.

— И откъде се е появил интересът му към компютрите?

— Ами, баща му е работил в Ай Би Ем. Това е общото между нас — усмихна се Кормак.

— И твоят баща ли е работил там?

— Не. Аз. Правех бизнес с програмни продукти. Счетоводни пакети, такива неща.

— Интересно.

— Всъщност не беше. Затова влязох в столичната полиция. Да залавям електронни крадци.

— Хората от „Ломброзо“ бяха много сдържани относно предположението, че някой е проникнал в системата им. Както и относно идеята, че това може да е дело на вътрешен човек. Ти как мислиш? Възможно ли е това да е станало отвън?

— Преди двайсет години, когато английското правителство инсталира спецификацията на Правителствената информационна мрежа във всички компютри в министерствата, мислеха, че това е неуязвимо. Но след пет години беше установено, че в системата има повече дупки, отколкото в руски презерватив. Системите са правени от хора, а хората понякога грешат или са подкупни. Ако можеше да се премахне човешкият елемент, тогава може би щяхме да направим напълно обезопасена система. Какви са най-вероятните сценарии в случая? Някой е проявил нехайство. Вероятно в Института за изследване на мозъка сменят паролата всеки ден. Но това е нож с две остриета. От една страна те затруднява да отгатнеш каква е паролата чрез процеса на елиминиране. Но от друга, за служителите там не е лесно да я запомнят. Може някой да е записал паролата на лист хартия. Да е помолил колегата си да му я напомни. Така компютърният пират е видял или чул паролата. И е проникнал в системата. Не е толкова сложно.

Кормак запали тънка пура. Пушенето в сградата беше забранено, но вратата беше затворена и никой нямаше да вдигне врява — освен евентуално Джейк. Ала той знаеше, че докато иска услуги от неговия отдел, тя няма да възрази.

— Разбира се, след като е проникнал в системата, той е трябвало да разбере и езика й. Бил му е необходим дигитален анализатор на протоколи.

— Какво е това?

— Протоколът е съвкупност от правила. Анализаторът представлява портативно устройство със собствен миниатюрен екран и клавиатура. Прилича на компютъра на коленете ти. Е, може би малко по-голям. Проучва телефонната линия на мишената или на самата централа и извършва тестове, за да разбере кой от стотиците информационно-комуникативни протоколи се използва. Хубав уред. Изцяло дигитален. Справя се с асинхронните и синхронните трансмисии. Някои имат дори програмни продукти, създадени от вманиачени хакери, за да улеснят процеса.

Джейк изпита облекчение, когато вътрешният телефон на бюрото на Кормак пронизително иззвъня. Подобни технически обяснения я караха да се задушава. Кормак натисна бутона така, сякаш беше мушичка, която го дразнеше.

— Детектив сержант Чун, господине — чу се глас. — Казахте да ви позвъня.

— Ела в кабинета ми, Ят — рече Кормак толкова силно, сякаш не се нуждаеше от вътрешен телефон. — Искам да се запознаеш с един човек.