Филип Кер - Философско разследване

Дори да пренебрегнем депресията, обзела ме след кокаина, идеята, която ми хрумна, все още ме поразява с логичността си. Като единствено продължение на програмата „Ломброзо“.

Но ето че се отдавам на спомени. Съвсем забравих, че трябва да планирам следващата екзекуция.

— Как беше във Франкфурт?

Детектив инспектор Ед Крашо затвори вратата на кабинета на Джейк в Ню Скотланд Ярд и седна.

— Точно за това искам да поговорим, Ед — каза тя. — Вероятно си чул за серийния убиец, който премахва мъже?

Той кимна.

— Да. Нещо, свързано с програмата „Ломброзо“, нали?

— Точно така. Докато бях на конференцията, помощник полицейският комисар ме помоли да поема разследването. Ще продължа и с убийствата на Мъжа с червилата, но Министерството на вътрешните работи ме притиска да се заловя и с другия случай, затова ще работя предимно върху него. Това означава, че ще се наложи да те оставям по-често сам. Ще трябва да поемеш инициативата и да следваш собствените си идеи. Информирай ме какво става. И ако искаш да ме питаш за нещо, не се колебай, а направо влизай. Искам да хванем онзи негодник, Ед. При това бързо.

Крашо бавно кимна.

— Видя ли на компютъра подробностите на случая Мери Улнот?

— Да — отговори той. — Появи се нещо. Жертва номер пет, Джеси Уестън, също е обичала да чете криминални романи. В куфарчето й беше „Изгорени следи“ от Сара Парецки. Зачудих се дали е купила книгата от същата книжарница, на Саквил стрийт.

— Няма причина да не е така — рече Джейк. — Тя е работела на Бонд стрийт. Това не е далеч от Саквил стрийт. Ако се окажеш прав, онзи тип не само е обичал да чете за убийства…

— … но и да ги извършва. Това е идея, нали? Искаш ли да вкарам в книжарницата човек под прикритие?

— Вече ти казах, че ти поемаш инициативата, Ед. Но няма да е зле, ако намериш няколко полицайки доброволки.

— Полицейски надзор?

Джейк трепна.

— Този термин никога не ми е харесвал — каза тя. — Когато работех в отдела по бихейвиоризъм към Европейското бюро за разследване, винаги наричахме такива операции „златната ябълка“. От психологическа гледна точка това звучи много по-ведро за доброволците.

Джейк погледна часовника си и стана.

— Трябва да сляза долу. И още нещо, Ед. Накарай всичките да си сложат дебел пласт червено червило. Мисля, че нашият човек може да има хроматичен стимул за агресивността си. Не искам да изпусна този негодник, защото някоя съобразяваща се с модните тенденции полицайка предпочита друг нюанс червило, повече подхождащ на тена й. Червилото трябва да е с цвят на кръв.

Полицейският отдел за компютърни престъпления се намираше в охлаждания с климатична инсталация сутерен на Ню Скотланд Ярд. Полупрозрачните плъзгащи се врати успяваха да скрият бъркотията, без да пречат на светлината.

Джейк си проправи път из голямата зала — истински миниатюрен град от бездействащи монитори, изхвърлени клавиатури и повредени лазерни принтери. Изруга на глас, когато откри последния факт, но продължи до дъното на помещението, където ярко осветено открито желязно стълбище водеше до малкия коридор с кабинети. Почука на набръчканото фибростъкло, което представляваше вратата на единия, и влезе. Трябваше да се срещне със специалиста, прикрепен към екипа й. Най-добрият в отдел „Компютърни престъпления“ — както бе поискала.

Според шефа й това беше детектив сержант Ят Чун.

Джейк установи, че повтаря името с известна почуда.

— Що за име е това?

Главен инспектор Кормак сви рамене и рече:

— Жълт е.

Тя се подсмихна.

— Е, не мислех, че е Уелският принц.

— Що се отнася до мен, той е Господ — заяви Кормак. — Знае всичко за изкуствения интелект. И може да се досети за много неща, които още не са измислени. Гилмор каза да ти дам най-добрия си човек. Но вие там ме тревожите. Става дума за психопат, нали? Най-опасното нещо, с което Ят си е имал работа, е късо съединение. Затова, откровено казано, ако в твоето разследване има и най-малката опасност за него, предпочитам да ти кажа да се разкараш и да рискувам дисциплинарно наказание.

— Спокойно — каза Джейк. — Няма да му позволя дори да си измие зъбите, ако венците му кървят. Само искам да възстанови престъплението на компютъра, а не да убеди убиеца да хвърли оръжието.

Кормак кимна. Той беше висок навъсен шотландец с брада на пророк, немарлив и вечно запуснат. Но зад замъглените стъкла на очилата очите му бяха широко отворени и проследиха бримката на чорапа на Джейк чак догоре. Кормак съзнаваше, че е твърде стар за такива неща, но въпреки това дишаше учестено, като влюбен ученик при вида на женствеността пред себе си — висока, отявлена феминистка, с дрезгав глас и с поглед, който можеше да напука очилата и да вледени брадата му. Кормак харесваше жени като Джейк — красиви, не само хубави, не толкова елегантни, колкото атлетични, и по-скоро интелигентни, отколкото очарователни. Жени, които знаеха какво искат. Но най-много от всичко Кормак мечтаеше да са непреклонни кучки в кожено облекло и с камшици, каквито често бе виждал в списанията.