Филип Кер - Философско разследване

Не мога да кажа, че тогава съзнателно запаметих тази информация. Няма причина да съм го направил, защото мислех, че ще мина безпроблемно сканирането на ПЕТ. Вероятно съдбата играе роля в тези неща, тъй като по-късно установих, че мога да си представя различните цифри и кодови думи на онзи анонимен оператор толкова лесно, сякаш седях пред самия себе си.

Разбира се, паролата може само да те вкара в системата. После трябва да откриеш кои правила или какъв протокол използва системата, за да общуваш с нея и да говориш на същия компютърен език. За тази цел е много полезен анализаторът на протоколи. Той съдържа оригинален програмен продукт, който разучава къде е входът към другата система, за да провери кой от множеството информационно-комуникационни протоколи се използва.

Но аз изпреварвам събитията, защото се сблъсках с първата голяма трудност в мига, в който набрах телефонния номер на Института за изследване на мозъка. Не бяха включени дори в публичната телефонна мрежа. Използваха частна лицензирана линия — новоинсталираната Информационна мрежа на Европейската общност. Това включваше данни за всички правителства членове на общността и на различните министерства.

Не разсъждавах адекватно и едва след минута си спомних, че действащата компютърна система е тази на Европейската общност — всички служители в публичния сектор, полицията, данъчните власти, управленията на митниците и акцизите, здравеопазването, информацията, бюрата по труда, грижата за жените и тъй нататък.

Плеснах се по челото. Беше ясно, че ако наистина смятах да направя това и да използвам действащата компютърна система, щеше да ми трябва и стимулатор. Затова първото, което направих, преди да изключа анализатора, беше да се кача в микробуса си и да отида при хапчетата си за повишаване на познавателните способности.

Никой в службата не се изненада, че ме вижда. Често стоя да работя до късно през нощта, за да наваксам с административните задачи, за които остава малко време през обикновения, нископлатен и изтощителен трудов ден.

Както и да е, включих компютъра и докато загряваше, глътнах „Дилатин“, служещ за продължителни периоди на съсредоточаване, „Хайдриджин“ за повишаване общото ниво на интелигентност посредством създаването на допълнителен синапсис и „Вазопресин“, невронален хормон, който освежава паметта. Откровено казано, отдавна използвам комбинация от стимулатори за повишаване на познавателните способности, затова сега само увеличих дозата. Въздействието върху човешкия мозък, ако го сравним с компютрите, е все едно да увеличиш мощността на машината с четирийсет-петдесет терабайта. Но за да загрея истински, подправих коктейла от лекарства с малко кокаин.

Инжектирали ли сте си някога кокаин? Той въздейства върху медуларния мозъчен център като електроконвулсивна терапия и умът ти блясва досущ коледната украса по Ню Оксфорд стрийт. В продължение на около петнайсет минути мисълта ти блести като буен огън. Страхотно помощно средство за концентрация. Нищо чудно, че Шерлок Холмс го е употребявал по време на разследване. Имаш чувството, че си се сдобил с нов интелект. Стига да можеше да се инжектира и в компютърния програмен продукт, нямаше да се изненадате, ако машината оживее като онова нещо, измислено от Мери Шели. Обикновено използвам 0.20 грама, но този път подозирах, че ще ми трябва по-дълъг полет от обичайния, ако искам да проникна в програмата „Ломброзо“. Така че приготвих двойно по-голям разтвор и забих иглата във вената си.

Като използвах базата данни на Европейската комуникационна мрежа и самоличност с правомерен достъп до нея, започнах да общувам с Института за изследване на мозъка за по-малко от минута. Сигурно са предполагали, че ще си имат работа с компютърни пирати, защото първо на екрана се появи изображение на голата Мерилин Монро, която врътна задника си в естествен размер и ме попита дали се чувствам късметлия.

„Защото ако отговориш на три малки въпроса, ти и твоят програмен продукт за виртуална реалност ще ме чукате до полуда.“

Мерилин имаше предвид програмния продукт, контролиращ допълнителните приспособления на компютъра, които ти дават възможност да се наслаждаваш на приблизително реални физически усещания, каквито съществуваха в действителността. Този вид виртуална реалност е много популярен в залите за развлечения, но както вече казах, аз имам собствена апаратура за виртуална реалност и сензорно-тактилен костюм.