Филип Кер - Философско разследване

Това ми отне много време и когато питката беше „опечена“, така да се каже, започнах да усещам, че въздействието на кокаина преминава. Но въпреки всичко работех със страхотна бързина. Вече не си спомням точните съставки на кода на оперативната система, които използвах в програмиращата си рецепта. Но общият ефект беше подобен на компютърен вирус, само че основната предпоставка щеше да ограничи действията на бинарния механизъм на самия Цербер.

Върнах се в свръхоперативната директория, предложих питката на лъскавия черен звяр и за моя радост кучето лакомо я излапа. Дори се облиза. Изчаках няколко минути, за да видя дали „опиатът“ в питката ще подейства. Сетне, почти толкова бързо, колкото се бе появил, Цербер се строполи в долната част на екрана, пририта и замря.

След като отстраних пазача на системата, се върнах към вратичката, която отчасти бях създал. Изглежда нямаше други пазачи за възпрепятстване на неправомерно проникване и всичко, което трябваше да направя, беше да намеря няколко отчасти достъпни страници с информация как е съставена базата данни за ВМЯ-отрицателните и после да продължа по-нататък. Все едно архитект преценява къде да има носещи греди или в кои стени да скрие вентилационната шахта.

Завърших вратичката и я пуснах в базата данни за ВМЯ-отрицателните, сетне досущ като някакъв отвратителен новобогаташ, който прави луди сервитьорите на заведението така, сякаш всяка вечер ходи там, заповядах на компютъра да търси моя файл. Само след няколко секунди го намерих и след още няколко секунди го изтрих.

Също като библиотеките за справочна литература, повечето компютърни системи изпитват ужас от изчезването на материали. Нормално е едно от основните правила на електронната кражба с взлом да бъде да оставиш базата данни в същото състояние, в което си я заварил. Ето защо придружих еретичната си заповед да залича файла с командата компютърът да направи копие на цялата база данни за ВМЯ-отрицателните, за да предразположа системата да ми позволи да запазя този единствен отрязък от информацията.

Тогава не съзнавах, че имам намерение да запазя копие. Както вече казах, отначало исках само да изтрия информацията за себе си. Но в края на краищата, човек не всеки ден посещава пъкъла. Колкото повече мислех за това, толкова по-голямо беше изкушението да направя онова, което би сторил всеки компютърен пират, и да запазя диска със списъка на всички ВМЯ-отрицателни, които „Ломброзо“ бе записала. Вероятно наркотикът ме накара да преодолея скрупулите, но изкушението беше твърде силно и не устоях.

Бихте сгрешили, ако кажете, че знаех какво да правя със списъка. Разбира се, нямах намерение да го продавам на „Световни новини“. Парите не означават нищо за мен. Нямах представа какво да направя със списъка, така както нямах нито етика, нито морал. Това беше нещо, което извърших импулсивно, и не се извинявам, защото твърдо вярвам, че човек трябва да твори импулсивно. Принципите и други подобни неща ми се струват глупости, освен ако, разбира се, не става дума за принципите на математиката.

Както и да е, искам честно да отбележа факта, че не само прикрих следите си в самата програма, но оставих и логическа бомба за всеки, който се опита да ги разкрие. В логиката няма случайни неща. Следователно трябва да предположа, че поне несъзнателно истинската причина да запиша на диск списъка с ВМЯ-отрицателните вече ми е била известна. Дори този етап на целта ми да не може да бъде възприет съзнателно, въпреки всичко това сигурно е имало нещо общо с действителния свят.

След час, когато се върнах в апартамента си и докато гледах един филм по „Никамвижън“, започнах да осъзнавам новата реалност на нещата. Нямам представа до каква степен самият филм беше причината за това, но състоянието ми някак съответстваше на нещо, което вече съществуваше самостоятелно. Може би трябва да опиша филма — една от онези стари нравствени истории, разказ от 70-те за едно въображаемо място, където всичко е от лошо по-лошо, за един човек, раздаващ правосъдие право в гърдите и коремите на злосторниците. Докато се разхождаше по улиците и се возеше нощем на метрото в Ню Йорк, този ужасен човек, между впрочем, опростяващ нещата, се предлагаше като стръв на нищо неподозиращите побойници и убийци, които, разкривайки престъпните си намерения, сами ставаха жертви на изстрелите му. Много приличаше на мен. Защото ако вещите могат да се намират в състояния на нещата, то това вече трябва да е заложено в тях.