Чрез сравняване на хирургически снимки на мозъка и използване на доброволци — осъдени на смърт затворници, Бърджес Фелан откри, че и в човешкия мозък има ядро на половия диморфизъм и вентро-медуларно ядро. ЯПД на мъжа е няколко пъти по-голямо от това на жената. Нещо повече, ВМЯ потиска мъжката агресивност и ако ЯПД бъде отстранено, мъжът престава да бъде агресивен, но липсата или премахването на ВМЯ прави мъжа по-агресивен. Агресивността при жените с по-малко ЯПД не се влияе от отсъствието или отстраняването на ВМЯ.
Резултатите от изследването на Фелан бяха доразвити от професор Дейвид Глайтман от факултета по съдебномедицинска невроендокринология в Лондонския институт за изследване на мозъка. Той установи, че някои особено склонни към насилие престъпници изобщо нямат вентро-медуларно ядро и са ВМЯ-отрицателни. Първоначално това важно откритие бе извършено по хирургичен път. Но един пробив в технологията на Позитронната емисионна томография, тъй нареченият скенер ПЕТ, даде възможност на Глайтман да направи подробни цветни снимки на мозъка на живи човешки същества. По този начин само за няколко минути той може да разбере дали има наличие или отсъствие на ВМЯ и съответно потенциална престъпност. Изследователската работа на професор Глайтман досега е показала, че склонността към тежки престъпления в един ВМЯ-отрицателен мъж може винаги да остане само латентна. Настоящите научни изследвания се съсредоточават върху вероятността много мъже, които нямат вентро-медуларно ядро, да успеят някак да уравновесят степента на агресивност, произвеждайки повишено количество естроген.“
„4. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
През 2005 година в Европейската общност средната цена на едно разследване на убийство беше седемстотин и петдесет хиляди екю. Същата година бяха регистрирани три хиляди и петстотин убийства, които струваха между два и шест милиарда екю. В опит да се намали тази изумителна цена Европарламентът реши да възприеме метода на професор Глайтман в контекста на една експериментална програма, която да се осъществи в една от страните членове. Поради по-високото ниво на престъпност от средното бе избрано Обединеното кралство и през 2011 година експериментът започна под формата на програмата «Ломброзо». С помощта на специално направен компютър и няколко центъра за сканиране в Лондон, Бирмингам, Манчестър, Нюкасъл и Глазгоу мъжете се подлагат на тестове. Малцината, които се оказват ВМЯ-отрицателни, получават гаранции, че единствено компютърът знае истинската им самоличност. Още преди мъжете да бъдат поканени да присъстват на лична консултация, където квалифициран специалист им обяснява какви са последствията от резултата, компютърът им определя кодови имена. Акцентът е върху помощта. Предлага се лечение под формата на соматична терапия (най-често обикновени хапчета, съдържащи естроген и психиатрични лекарства). Разяснява им се, че тайната им може да бъде разкрита само ако името на заподозрения се появи в хода на полицейско разследване на тежко престъпление.
Тестът не е задължителен, но редица фактори помагат на мъжете да бъдат убедени да се подложат на изследването. През първата година от въвеждането на програмата имаше малцина доброволци. Централната информационна служба пусна серия от телевизионни реклами, за да насърчи хората да бъдат «съвестни граждани» и да се подложат на теста. Това допринесе за разсейването на някои митове и негативни представи, които неизбежно бяха приписани на програмата. Но не след дълго работодателите в публичния сектор започнаха да настояват за тестове на всичките си служители. Те бързо бяха последвани от здравните и осигурителните компании. Общото мнение е, че единствената бариера пред изследването на повече мъже е ограничената възможност на самата апаратура на програмата.“
„5. ТРАКТОВКА И ИНТЕГРАЦИЯ
Наследствената предразположеност към заболяването е само непосредствена причина за психическите разстройства, свързани с агресивността. Ето защо е важно консултантът да напомня на субекта, че редица други фактори, например Стресовият синдром на безработния, Стресовият синдром на околната среда и Социално-икономическият и семеен стресов синдром може би ускоряват патологичните процеси у хора с вродена диатеза. Тези фактори може да не се изразят и ВМЯ-отрицателните субекти да функционират сравнително добре в обикновения свят.
Изрично се подчертава, че не трябва да има вменяване на вина от психическото разстройство. С тази цел на субектите обикновено се напомня за стандартната процедура по структурните личностни тестове. Скалата на психопатичните отклонения в стария Опис на многоетапните личности в Минесота показва, че мъжете с висок процент на психически разстройства проявяват склонност към агресивност. Но от друга страна, такива показатели са характерни и за професионалните актьори и за други хора, проявяващи значително по-високо ниво на творчески способности от средното. Субектите, които настояват да ги смятат за психически неуравновесени, се поощряват да подходят към състоянието си от гледната точка на Р. Д. Лаинг, т.е. да предприемат пътуване към саморазкритието. Има някои предложения, че обществото би трябвало да се радва на такива хора, тъй като някой от тях може да се окаже един нов Гоген или Бетховен. С това не искаме да кажем, че обществото подкрепя постъпките на хора, които може да имат потенциални артистични заложби. Същевременно обаче моралът трябва да се разглежда не като безспорно върховен, а само като една от ценностите, наред с другите.
Читать дальше