Филип Кер - Философско разследване

Досущ като интериора на скъпа немска кола, хотелският бар имаше безпощаден и почти съвременен спартански вид. Тъмносив мокет покриваше пода и стените до первазите на блиндираните цветни прозорци. Черните кожени столове може би биха срещнали одобрението на някой масажист, но не бяха удобни за седене. На хубавия лакиран орехов тезгях имаше редица малки екрани, информиращи посетителите за всичко — от цените до вечерната програма на кабелната телевизия в хотелските стаи.

Джейк се обърна към наредените като за стрелба бутилки зад барчето и взе питието си, опитвайки се да не обръща внимание на изпълнения с надежда мъж в елегантен италиански костюм, който вече стоеше до нея.

— Седи ли някой тук? — попита на развален немски той.

— Никой, освен Господ — отговори Джейк и се вторачи в мъжа със самодоволна блажена усмивка, каквато бе виждала изписана на лицата на най-сладникавите телевизионни евангелисти.

— Кажи, братко — побърза да добави тя, — спасена ли е душата ти?

Човекът се поколеба. Увереността му бързо се изпари пред тази очевидна демонстрация на религиозен фанатизъм.

— Ами, не…

Джейк се усмихна. Представяше си вероятните му мисловни процеси. Възможно ли е на един мъж да му провърви с жена, която изглежда заинтересована само от състоянието на безсмъртната му душа?

— Може би някой друг път — каза той и отстъпи.

— Винаги има време за Исус — отбеляза Джейк и отвори очи като обезумяла.

Но мъжът се бе отдалечил.

Тя отпи от уискито и се засмя. Рутинният мисионерски номер винаги минаваше. Джейк бе свикнала да пие сама в барове. Нежеланите мъжки ухажвания (а за нея всички бяха такива) изглеждаха не по-досадни от комари, атакуващи закоравял южноамерикански изследовател — лесно ги отпъждаш и след известно време свикваш с тях. Тя знаеше, че може да ги избегне напълно, ако посещава само лесбийски барове. Ала нещата не бяха толкова елементарни.

— Може ли да ви почерпя едно питие?

Мъжът беше американец. И естествено мислеше, че целият свят говори английски.

Джейк, която говореше немски добре, се позабавлява с идеята да се престори, че не разбира английски, но после се отказа. Знаеше, че когато един мъж иска да смъкне гащите на една жена, разговорът не е от особено значение.

— Не знам дали може, или не — тъпо отговори тя.

— Какво? — учуди се мъжът.

Джейк го погледна. С късо подстригана коса и гладко избръснат, той не изглеждаше по-възрастен от номера на ризата си. Ако беше и малко по-интелигентен, може би щеше да се чука с него.

— Да, наистина е горещо.

Младият американец се усмихна разочаровано.

— Какъв е проблемът ви?

— В момента одеколонът ти, приятел — отговори Джейк. — Влияе на контактните ми лещи.

Лицето на мъжа се изкриви в неприятна гримаса. Той стисна устни няколко пъти, докато измисли какво да й каже, после изръмжа:

— Мъжемразка! — И се отдалечи.

Джейк изсумтя презрително, макар да знаеше, че е точно такава. Нещо повече. Можеше да бъде дори лесбийка, но когато опита, не й хареса. Фейт, една нейна приятелка, лесбийка от Кеймбридж, веднъж й каза, че сексуалността й напомняла за онова, което Джереми Бентан 1 1 Английски философ, теоретик на утилитаризма (1748–1832). — Б.пр. бил казал за Джон Стюарт Мил 2 2 Английски философ и политически икономист (1806–1873). — Б.пр. — „Той по-скоро мрази малцината управляващи, отколкото обича мнозината страдащи“. Според Фейт проблемът не беше в това, че Джейк обича жените, а че мрази мъжете.

Ненавистта й към мъжете беше силна както отвращението към височините, откритите пространства и паяците за другите хора. Беше я усвоила по същия начин, по който един плъх се научава да натиска реле, за да избегне електрически удар.

Инструментът на омразата й не поразяваше толкова пряко като електричеството и не оставяше видими белези, но специфичният стимул произвеждаше ефект, който беше толкова болезнен, колкото всяко нещо, предизвикано от няколко електрода, разположени на стратегически места. И макар да бяха незрими, пораженията оставаха завинаги, сякаш бяха изгаряния в голата й плът.

Неблагодарността на едно дете не можеше да се сравни със злобата в цереброспиналната игла на омразата на бащата.

Тя изпи питието си и поръча още едно. Барманът го приготви твърде бързо, но във вкуса нямаше нищо нередно, затова Джейк кимна одобрително.

Погледна часовника си. Преди да легне, трябваше да прочете информацията, която й бе дал Гилмор. Нямаше за какво да остава в бара. Не беше трудно да се увери, че Франкфурт е домакин на множество международни панаири и конференции. Град, в който нямаше абсолютно никакви развлечения — нито нощен живот, нито красиви местности, исторически сгради, театри или сносни кина. Най-интересното място беше летището. Допи уискито си, подписа сметката и тръгна към фоайето.