Филип Кер - Философско разследване

Наистина ли си въобразяваха, че жените обичат да правят това? Тя вдигна рамене. Вероятно не им пукаше. Отново запали цигара и с нежелание се върна при компютъра, за да прочете остатъка от информационния диск.

„2. ИСТОРИЯ НА «ЛОМБРОЗО»

а. НЕУСПЕХ НА ПРЕВАНТИВНИТЕ СТРАТЕГИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

През последните две десетилетия на двайсети век британското общество търсеше начини да контролира цели групи, населения и обкръжения. Ударението не падаше толкова върху обществения контрол, колкото върху контрола над обществата. Технологиите и ресурсите бяха насочени по-скоро към наблюдение, предотвратяване и контрол, отколкото към «проследяването» на отделния нарушител на закона. Идеята беше да се манипулира външното обкръжение, за да се предотврати нарушението. Обществото продължи да се занимава с този въпрос, но действителността се оказа много по-враждебна. Животът в крепости и въоръжените пазачи, патрулиращи в училищата и на летищата, бяха решения на проблема, но и сами по себе си проблеми, защото спомогнаха за създаването на градски кошмари, които накараха хората да се опълчат срещу физическото си обкръжение.

След провала на плана, насочен към подобряване на обкръжението, акцентът се върна към проследяването на отделния нарушител. След масовото емигриране на бежанци от Хонконг през 1997 г. в Европейската общност беше въведена схемата с национални карти за самоличност, радваща се на значителен успех. Това стана още по-ефективно, когато в картите за самоличност беше включен профилът на ДНК. Така за пръв път техниката даде възможност на правителството да проследи човека, преди да е извършил нарушението.“

„б. СОЦИАЛНА И ФИЛОСОФСКА ОСНОВА

90-те години на миналия век станаха свидетели на дискредитирането на социалните и икономически фаталистични теории, обясняващи защо хората извършват тежки престъпления. Вниманието само към външните причини за престъпността принизи чувството за лична отговорност. Днес обществото вече не поема изключителната вина за причините, поради които един човек става престъпник, а се взира и в самия индивид. Комбинацията от социални и индивидуални фактори е по-добър начин за обяснение на всякакъв вид криминално поведение.

Детерминизмът не се смята за заплаха за свободата в новото столетие. Прагматичната концепция за реда, установен в името на прогреса на научното разследване, едва ли може да бъде поставена под въпрос. Това променя посоката на социалните науки, които погрешно търсеха начини да защитават свободите, ограничавайки детерминизма в рамките на физическия свят, като така поставиха «извън закона» всички опити да се установи някакъв «биологичен детерминизъм». Съвременната социална наука не смята предсказуемостта и обобщенията за опасни. Всъщност в социалната наука не е възможен напредък, без първо да се уточнят някои представи за човешкото поведение. Вече не е сериозно да се твърди, че човешкото поведение е безкрайно приспособимо. Така представата, че насилствената престъпност няма реални корени в нас, които сме явление, създадено от външни социални сили, е напълно дискредитирана.“

„3. СОМАТОГЕННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ТЕЖКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

През последните няколко години станахме свидетели на огромен напредък в областта на соматогенезата и особено в етиологията на повечето психически разстройства (с изключение на преобразуващите се отклонения като неврозата). Сега е общоприето, че повечето психически заболявания имат органична причина. Подобна революция стана и в онова, което е известно за органичната патология и връзката й с тежките престъпления.

Научноизследователската работа в областта на неврологията се съсредоточи върху половия диморфизъм — разликата между мъжкия и женския мозък. Водещ в тази сфера е професор Бърджес Фелан от факултета по анатомия и клетъчна биология в университета в Кеймбридж и директор на лабораторията по невроендокринология в Института за изследване на мозъка в Лондон.

Работата на Фелан бе последвана от откритието, направено от един учен от Калифорнийския университет в преоптичния участък в мозъка на мъжкия плъх на нещо, което стана известно като Ядро на половия диморфизъм (ЯПД). Тази област, която определя сексуалното поведение, се оказва пет пъти по-голяма при мъжките, отколкото при женските плъхове. Друга област от мозъка на плъха, която се различава по размер в зависимост от пола, е вентро-медуларното ядро (ВМЯ), което е свързано с храненето и агресивността. Беше установено, че премахването или дори най-малкото увреждане на ВМЯ на плъха прави мъжкия изключително агресивен. Но подобно увреждане във ВМЯ на женския екземпляр изобщо не се отразява върху поведението му.