Филип Кер - Философско разследване

При синдрома на Туре има такава хаотичност на мисълта, че човек се улавя да крещи мръсни думи, където и да се намира. „Били Лъжеца“ описва приключенията на един млад мъж, който по-точно казано, не е лъжец, а просто страда от буйно въображение, постоянно подтикващо го да съчинява сложни фантазии — да разнообразява действителността, както се изразява Джордж Щайнер.

Замислете се върху комбинацията от следните две неща — неконтролируемия въображаем свят и този на Туре. Ето, това съм аз.

Едно пътешествие из макромаркета е разходка в света на безумието. Умствено въоръжен с подбрано техническо обезпечаване, аз осакатявам, изнасилвам и убивам, докато вървя по Хай стрийт. Кучето, завързано за стълба за улично осветление и лаещо подир господаря си, е лесна мишена за моя „Магнум“ четирийсет и пети калибър. Възрастната дама, теглеща пазарската си количка като миниатюрна колесница, която ми препречва пътя, е взривена с базука. Гранатата, пусната в калъфа на китарата на един странстващ уличен музикант, прави и него, и инструмента му на кайма. Грифът на китарата хвръква във въздуха и строшава предното стъкло на една кола и после главата на шофьора, безразсъдно дръзнал да натисне клаксона си, понеже съм на платното. Детски балон пука, докоснат от запалената ми цигара. Една жена в къса тясна пола се е навела над касата. Разкъсвам бельото й и безмилостно я изнасилвам отзад. Чернокожият, който хвърля боклук на тротоара, е изпечен от пламъка на огнехвъргачката ми.

Поредица картини, които би могъл да нарисува Гоя или Майкъл Уинър — да филмира.

Образът е модел на действителността. Образът е факт. Образът съответства или не съответства на действителността; той е правилен или неправилен, верен или неверен. За да узнаем дали образът е верен, или е неверен, трябва го сравним с действителността. Но няма априори верен образ. Няма — нито един.

Погледнете ли ме, вие, разбира се, ще си помислите, че съм вероятно напълно приспособен към реалността човек. Едва ли ще ме видите да блъсна някое дете и да го оставя да пищи на пътя. Няма начин. Аз съм учтив и имам добри обноски. Отварям врата на жените и помагам на младите майки да качат количките на ескалаторите. Аз съм най-обикновен човек. Не изглеждам зле, макар да съм малко замислен.

През викторианската епоха италианецът Чезаре Ломброзо, криминолог, мислел, че престъпността може да бъде обяснена анатомично, с използването на етезиометър и краниометър за измерване теглото и формата на мозъка. Ниското чело или твърде увисналата челюст били видимите показатели, че може да си престъпник. Ломброзо е бил първият криминолог-антрополог.

Това, разбира се, са глупости. Но докато Ломброзо не успял в опита си да обясни престъпността чрез неща като човешкия нос, уста и уши, следващите неврологични изследвания показали, че той не е бил много далеч от истината. Когато отворил черепа на италианския вариант на Джак Изкормвача и видял на вътрешната тилна стена малка кухина, показваща още по-голяма аномалия в малкия мозък (хипертрофия на вермиса, участък от мозъка, наподобяващ червей), на която по-късно приписал склонността да поражда престъпност, той попаднал на нещо много по-велико, отколкото предполагал.

Разбира се, Ломброзо не схващал, че истинският показател за криминалните наклонности се намира не на повърхността на черепа, а на повърхността на мозъка. Жалко, че се отклонил от целта с всичките си глупости за формата на ушите на потенциалните престъпници.

Долната месеста част на ушите ми е голяма и първият Ломброзо вероятно би ме класифицирал като престъпник. Може би е по-добре, че никой не може да каже какво става в главата ми. Никой, освен втория Ломброзо. А това вече е тавтология.

Хотелът на Джейк, поне откъм фасадата, приличаше на центъра за арести в Лос Анджелис — веднъж бе ходила там. Отвън имаше само портиер и редица таксита, за да ти напомнят, че все пак това е хотел. Нямаше да се изненада, ако видеше на покрива на сградата, която приличаше на папийонка, картечно гнездо.

Влезе в бара и седна до тезгяха. Поръча си чисто уиски и двайсет безникотинови цигари и започна да дъвче шамфъстък, докато бледият барман разопаковаше цигарите. Той й поднесе запалка, без да каже нищо, после се залови да налива питието.

Джейк погледна през рамо, като внимаваше да не се вторачва в очите на бизнесмените — при вида на привлекателна сама жена можеше да си помислят, че ще им провърви с нея.