Филип Кер - Философско разследване

— Глупаво или не, господине, това са двете единствени логични вероятности.

Уеъринг изсумтя и нетърпеливо поклати глава. Рисунката все повече заприличваше на гравюра.

— Какво бихте направили, ако вие ръководехте това разследване, главен инспектор Джейкович? — попита Марк Удфорд.

Джейк бързо обмисли няколко идеи, после отговори:

— Ами първо щях да помоля отдел „Компютърни престъпления“ към Ню Скотланд Ярд да ми даде най-добрия си специалист. Ще го накарам да прегледа програмата „Ломброзо“, за да се опита да разбере какво се е случило. Освен това…

Джейк се поколеба за миг, докато се чудеше как най-добре да формулира следващото си предложение.

Удфорд записваше идеите в персоналния си компютър.

— Да? — попита той и я погледна в очакване.

Тя си помисли, че няма друг начин, освен да бъде пряма.

— Бих подложила на разпит с детектора на лъжата всички служители, работещи с програмата „Ломброзо“.

Уеъринг хвърли писалката си на масата, тя отскочи, търкулна се и изпръска с мастило лакираното орехово дърво.

— Не мога да повярвам на ушите си! — изръмжа той. — Главен инспектор, не може да мислите сериозно, че някой от личния персонал на професор Глайтман лъже.

Той гневно се вторачи в нея и Джейк направи всичко възможно да не мигне.

— Или някой от неговите служители, или самият професор Глайтман — предизвикателно каза тя.

Уеъринг възмутено изпъшка. Това явно се стори смешно на министърката и на секретаря й. Ала Джейк не бе довършила мисълта си.

— Моите уважения, господине — обърна се тя към Удфорд, — но това е единственият логичен ход за всяко разследване, щом няма никакви… — тя осъзна, че се усмихва, докато се готвеше да произнесе една от думите, които рядко употребяваше, — … нишки.

Тази дума я караше да си представя, че разплита кълбо, за да излезе от някакъв лабиринт.

— Трябва да започнем отвътре навън — добави тя. — Самата програма съдържа ключа за установяването на някаква схема в тези убийства. Но докато упорстваме в опитите си да анализираме само външните фактори на всеки случай, няма да има напредък.

За нейна изненада министърката се съгласи.

— Това беше най-разумното нещо, което чух днес — заяви госпожа Майлс.

— Госпожо министър…

Тя се обърна към красивия профил на Уеъринг и му направи знак да млъкне с отрупаната си с пръстени ръка. Маникюрът й обаче не изглеждаше министерски. Ноктите на госпожа Майлс имаха формата и цвета на обелки от портокал.

— Не, Норман, детектив Джейкович има право. Вероятно разследването се нуждае точно от това — женска гледна точка, както подчерта в лекцията си главният инспектор. В края на краищата, не стигнахме много далеч с мъж, ръководещ разследването, нали?

Госпожа Майлс пренебрегна опита на професор Уеъринг отново да я прекъсне и продължи:

— Може би досега липсваше точно онова внимание към дребните детайли, с което се отличават жените. — Тя се усмихна. — Пък и по-малко фалоцентризъм със сигурност няма да навреди.

После се обърна към помощник полицейския комисар и добави:

— Джон, искам главен инспектор Джейкович да бъде назначена за водещ това разследване. Ясно ли е?

Гилмор кимна сконфузено. Не обичаше никой да му нарежда как да ръководи разследванията, още по-малко политици, и особено министърката. Но в същото време имаше чувството, че онова, което бе казала Джейк, е правилно и че тя е най-подходящият човек за този случай.

— Имате ли възражения, главен инспектор? — попита госпожа Майлс.

Джейк, която малко се изненада от скоростта, с която министърката взе решението си, и от властния начин, по който го съобщи, неуверено сви рамене. Замисли се за огромната работа, която я чакаше в Ню Скотланд Ярд, за ужаса на началника й, главен старши полицейски офицер Шали, който щеше да предизвика новото й назначение, както и за удоволствието от вцепенението му, когато разбереше, че е отстранен от случая, и кимна.

— Не, госпожо. Но бих искала да продължа и с едно от разследванията, с които се занимавам. Всъщност настоявам за това.

Джейк се замисли за червилото по тялото на Мери Улнот, за разбитото й на пихтия лице и за огромното си желание да хване човека, който бе извършил това.

Госпожа Майлс се усмихна широко, показвайки съвършените си бели зъби. Усмивката й беше приятна — от онези, които печелят гласоподаватели. Именно тази усмивка й бе помогнала да натрупа капитал от кариерата си на лекоатлетка, спечелила златни олимпийски медали на сто и на двеста метра, и я бе вкарала в Камарата на общините едва на двайсет и девет години.