Филип Кер - Философско разследване

Той колебливо огледа аудиторията и се ухили.

— Това дори е добре дошло.

— Моля?

Шлифованите английски черти на Удфорд придобиха неискрен вид. Той скръсти ръце и се вторачи в сводестия таван с мозайки, напомнящи раннохристиянска базилика, с изключение на сцената, отразяваща историята на Франкфурт — Карл Велики, Гьоте, фамилията Ротшилд и Маркузе — всички заедно в една несъвместима група на небесносин фон, сякаш чакаха Господ да се появи и да раздаде правосъдие.

Джейк се вгледа в орловия профил на Удфорд. Нямаше ли някаква прилика с Карл Велики?

— Винаги е приятно да покажем на французите, италианците и испанците, че изостават зад нас в една или в друга област — измърмори той. — „Патриархални, да не казвам агресивно мъжествени.“ Да, това ми хареса.

Удфорд наведе глава, понеже с крайчеца на окото си съзря министърката.

— А сега е ред на министъра. Това би било хубаво, не мислите ли? — Той посочи заглавието на лекцията в програмата, която бе сложил на коленете си. — „Възмездието — темата на един нов век.“ Сигурно ще има въздействие.

Джейк кимна, но не каза нищо. Старомодните възгледи за престъплението и наказанието на министърката не я вълнуваха. Нито личният й секретар.

Удфорд погледна празния стол до себе си, докато министърката, висока, красива чернокожа жена, облечена в добре ушит лилав костюм, заставаше пред микрофона до германеца. В скъпите си облекла в пастелни тонове двамата приличаха на екзотични птици.

— Гилмор ще пропусне това — отбеляза Удфорд.

Джейк се наведе напред и погледна стола до него. Не бе забелязала, че Гилмор не е на мястото си.

— Къде е той? — попита тя.

— Можете да изпратите съобщение до преносимия му компютър и да проверите защо се бави.

Джейк взе чантата си и извади персоналния си компютър. Разтвори големия колкото пощенски плик екран и написа на миниатюрната клавиатура името и номера на Гилмор. Само след няколко секунди на сиво-зеленото стъкло се появи думата „отговаря“.

„Удфорд иска да знае защо се бавиш — написа Джейк. — Министърката тъкмо почва речта си. Нали не искаш да я пропуснеш.“

„Разбира се, че не искам — дойде мълчаливият и ироничен отговор. — Но по всичко личи, че е убит още един мъж от програмата «Ломброзо». Трябва да се обадя на няколко души.“

Марк Удфорд, който надничаше в екрана, прочете съобщението, въздъхна и поклати глава.

— Това няма да й хареса — прошепна той. През това време министърката се прокашля и се подпря на катедрата. — По-добре кажете на помощника си да организира конференция по видеотелефона с Великобритания. Искам да видя по сателита полицая, който ръководи разследването, колкото е възможно по-скоро.

Джейк написа думите на секретаря и мотивирана единствено от желанието си да избегне онова, което предстоеше, предложи помощта си. Изпрати съобщението и се вгледа в очакване в примигващия курсор.

„Не, благодаря — дойде отговорът на Гилмор. — Ти остани и се наслади на доклада на госпожа Майлс.“

С крайчеца на окото си Джейк провери дали Удфорд пак наднича в екрана. Но мислите му вече бяха насочени към министърката, а лицето му бе гордо и загрижено като на родител, присъстващ на училищна пиеса. Джейк написа: „Много ми провървя, няма що“, изпрати съобщението и прибра персоналния компютър в чантата си.

Джейк бе останала с убеждението, че Грейс Майлс не се интересува много от нея. Министърът на вътрешните работи приличаше на жена, която предпочита само колеги от мъжки пол, и тъй като в министерството критично наблюдаващо дейността на четирийсет и петте хиляди служители на Ню Скотланд Ярд, поне по въпросите на прилагането на закона, имаше осем мъже бюрократи, всякакви подобни предпочитания биха били уредени лесно.

Решението на Гилмор да избере Джейк за свой придружител на конференцията явно бе вдъхновено както от желанието му да ядоса госпожа Майлс, така и от стремежа му да изтъкне възможностите на столичната полиция. Той бе предупредил Джейк, че ще е трудно. Сега тя вече разбираше защо Гилмор й бе казал, че министър Майлс държала речта й да е преди нейната. Госпожа Майлс явно бе очаквала, че Джейк ще обърка нещо, та самата тя да направи експертна демонстрация как се ръководи конференция.

Всъщност разказът на министърката за провала на предотвратяването на престъпността като подходяща основа за една съвременна теория на прилагането на закона не срещна ентусиазираната реакция, която госпожа Майлс бе очаквала, и остави всички с ясното убеждение, че тя е била засенчена от една обикновена полицейска служителка. Когато двете се срещнаха след съвещанието, което Гилмор бе свикал по указания на Удфорд, Джейк разбра, че не се е излъгала.