Филип Кер - Философско разследване

— Много добро представяне, главен инспектор — каза госпожа Майлс, докато сядаше на масата. — Звучи така, сякаш сте били на курсове по ораторство за начинаещи.

— Ласкаете ме, госпожо — мило отговори Джейк. Много добре съзнаваше, че не това е било намерението й.

Госпожа Майлс се усмихна двусмислено с надеждата, че Джейк ще запомни многозначителната й забележка. Джейк се направи, че не разбира, и седна до помощник полицейския комисар.

Марк Удфорд влезе, кимна на Джейк и на Гилмор, после представи мъжа, който влезе след него.

— Сигурен съм, че всички познавате професор Уеъринг — рече той. — Помолих го да се присъедини към нас заради подчертания му интерес към програмата „Ломброзо“.

„Меко казано“ — помисли Джейк. Уеъринг беше професор по съдебномедицинска психиатрия в университета в Кеймбридж и главен правителствен съветник по стратегията за предотвратяване на престъпността, както и председател на комисията, която препоръчваше осъществяването на програмата „Ломброзо“.

— Да, разбира се — каза Гилмор. — Трябваше да се сетя да ви поканя.

Уеъринг поклати глава, сякаш искаше да каже, че тези незначителни любезности не са от значение за него.

Удфорд погледна часовника си, кимна към празния примигващ екран на видеотелефона и попита:

— По кое време да очакваме обаждането?

Гилмор също погледна часовника си и отговори:

— След около две минути ще докладва детектив старши полицейски офицер Колин Боулс от бирмингамската градска полиция.

— Бирмингам? — попита госпожа Майлс.

— Да.

— Къде точно в Бирмингам е било намерено тялото? — нетърпеливо добави тя.

— Ами трябва да чуя доклада на Боулс… — отговори Гилмор и сви рамене.

— Бирмингам е избирателният район на министър Майлс — обясни Удфорд.

Видеотелефонът иззвъня пронизително. Гилмор натисна копчето и на екрана се появи плешив мъж на около петдесет години, който оправяше вратовръзката си. Малкият обектив на камерата във Франкфурт започна да се върти и автоматично да се фокусира, за да покаже в едър план хората, седнали около масата.

— Докладвайте, старши полицейски детектив — каза Гилмор.

Очите на Боулс се стрелнаха към листа хартия в ръцете му и към камерата на видеотелефона. Започна да говори, но звук не се чу.

— Идиот с идиот! Не е изключил бутона за безопасността — изпъшка госпожа Майлс.

Боулс се изчерви. Явно бе чул думите й. Взе дистанционното управление и натисна едно копче.

— Съжалявам — рече той, после се прокашля и отново започна да чете. — Снощи, около десет часа, в една уличка в Сели Оук Вилидж е било намерено тялото на трийсет и пет годишен бял мъж.

Министърката изруга. Джейк, която знаеше, че избирателният район на госпожа Майлс включва Сели Оук, се зарадва. Боулс заекна и колебливо погледна в обектива.

— Няма нищо — успокои го Удфорд. — Продължете с доклада.

— Човекът е бил прострелян шест пъти в тила някъде между девет и девет и трийсет вечерта. След огледа тялото е откарано за съдебномедицински преглед. Впоследствие патоанатомът извади шест конусовидни куршума за въздушна пушка, четирийсет и четвърти калибър. Всеки тежи приблизително четирийсет грама и е изстрелян от мощен газов пистолет от разстояние по-малко от десет метра. Смъртта е настъпила мигновено. По-късно убитият бе идентифициран като Шон Андрю Хил, живеещ в Сели Оук Роуд в Бирмингам. Когато особените белези на жертвата бяха вкарани в полицейския компютър в щаба в Кидлингтън, „Ломброзо“ автоматично показа, че мъжът е изследван и в мозъка му е доказана липса на вентро-медуларни ядра. Кодовото му име е Чарлс Дикенс. Това, както и начинът на действие на убиеца ни карат да предполагаме, че Хил е поредната жертва на човека, убил Хенри Лам, Крейг Едуард Браунлоу, Ричард Греъм Суонсън, Джоузеф Артър Мидълмас…

— Благодаря, старши полицейски детектив — прекъсна го Гилмор. — Не е необходимо да четете целия списък.

— Старши полицейски детектив, вашите хора намериха ли нещо на местопрестъплението? — намеси се Удфорд, като сви устни и поклати глава, сякаш се опитваше да подскаже по някакъв начин на Боулс. — Някакви улики?

— Улики ли? — попита Боулс с такова изражение, все едно бе наскърбен от самото споменаване на думата. — Не, не открихме нищо.

— А свидетели? — продължи Удфорд. — Дали някой е видял или чул нещо?

Боулс се усмихна нервно, сякаш изведнъж осъзнал, че разговаря с човек, който има само смътна представа какво пита.