Филип Кер - Философско разследване

— Лошото на вас, белите, е, че нямате чувство за хумор — подигравателно се изсмя той.

Институтът за изследване на мозъка се намираше в една от сградите на разузнаването и имаше собствен централен компютър, контролиращ осветлението, охраната, температурата и телефонната система. Чун сложи чантите си за преглед на рентгена, а Джейк написа инициалите на двамата на клавиатурата на рецепцията. Компютърът им каза да почакат, докато някой дойде да ги вземе. След една-две минути термалният принтер отпечата два пропуска и те ги закачиха на реверите си. В същия миг вратата на асансьора се отвори и оттам излезе един невероятно висок мъж и протегна ръка. Ръкавът почти не прикриваше обилно окосменото му тяло.

Джейк едва не повърна от отвращение. Окосмяването у мъжете беше онова, което най-силно я отблъскваше.

— Дейвид Глайтман — заяви мъжът мрачно. — Професор по ендокринология. Ръководя научноизследователския институт и програмата „Ломброзо“.

Джейк се представи, представи и сержант Чун, който изсумтя и нарочно погледна в противоположната посока. Познаваше го едва от около час, но вече й се искаше да го смачка.

Асансьорът ги качи на последния етаж.

Кабинетът на Глайтман приличаше на утроба. Стените бяха в същия нюанс на бежово като пода и тавана и ако не бяха скъпите дървени мебели, човек можеше да преобърне стаята и пак да я обитава. Онова, което на пръв поглед приличаше на прозорци, бяха плоски правоъгълни осветителни тела. Макар и модерни, мебелите имаха леко класически вид — ламперия, напречни греди и сводове, сякаш някога принадлежали на някой древен гръцки философ — ефект, който се подсилваше от огромните книги в кожени подвързии, разпръснати по пода като павета. В един от седемте ъгъла на помещението имаше самостоятелна библиотека с размерите и формата на езически олтар. До огромната маса вече седеше друг посетител. Той стана и Глайтман го представи като доктор Стивън Сейнтпиер. „Специалистът по компютърната безопасност — помисли Джейк. — Нищо особено, само дето изглежда нервен.“

Глайтман им предложи кафе. Ят Чун заяви, че предпочита чай, и отбягна погледа на шефката си, която го изгледа кръвнишки.

Настаниха се около масата. Ят седна през няколко стола от останалите, сякаш не искаше да участва в съвещанието. Но Джейк забеляза подновения му интерес към института, когато в кабинета влезе секретарката на Глайтман. Красивата китайка носеше поднос с напитки, сред които и чаят на сержанта. Джейк видя как Чун огледа момичето и одобри вкуса му. Девойката заслужаваше да я зяпат.

— Хората от Министерството на вътрешните работи ми казаха, че трябва да ви осигуря апаратура — с явно притеснение отбеляза Глайтман.

— Ако нямате нищо против — учтиво каза Джейк и си помисли: „Дори да имаш нещо против“.

Професорът й се усмихна, показвайки съвършените си зъби, после прехапа устни.

— Марк Удфорд спомена, че всички трябвало да минат през детектора на лъжата.

— Точно така. Детектив сержант Джоунс от моя екип ще се заеме с тази част от разследването — рече Джейк, отвори чантата си, извади пакетче подсладител и го добави към кафето си. — Кога да му кажа да донесе полиграфа?

Глайтман и Сейнтпиер се спогледаха. Докторът поклати глава и вдигна рамене.

— Когато желаете, главен инспектор — въздъхна Глайтман. — Щом мислите, че това наистина е необходимо.

— Да — категорично заяви Джейк. — Кажете ми нещо, професоре. Още ли извършвате изследвания в контекста на програмата „Ломброзо“?

— Нямам разпореждане да спра. Нали така? Не сме получили заповед от Министерството на вътрешните работи.

Джейк забеляза как единственото число премина в множествено. Това беше явен признак на слабост и тя реши да се възползва от нея.

— Едва ли става въпрос за заповед — каза тя. — При дадените обстоятелства бих предположила, че сам ще поискате да преустановите тестовете. Поне докато сержант Чун има възможност да определи източника на проникването в системата.

— Не виждам как би помогнало това — обади се доктор Сейнтпиер. — Според мен трябва да предположим, че убиецът вече разполага с необходимата му информация.

— От опит знам, че е по-разумно да не предполагаме нищо за убиеца — възрази Джейк, небрежно поглеждайки ноктите си. — Но ако трябва да се правят предположения, позволете ми да ги правя аз, докторе.

— Но, главен инспектор, спирането на програмата сега ще бъде след дъжд…

Чун се намръщи — не разбра поговорката, а и Глайтман не си направи труда да довърши.