Филип Кер - Философско разследване

Джейк намери онова, което търсеше, пред лавиците с постмодернистки криминални романи.

Жената беше висока и силна брюнетка, облечена в тясна джинсова пола и риза. Очите на Джейк съзряха извивката на голите й гърди между перлените копчета. Яркочервеното червило й придаваше евтин курвенски вид.

— Позна ли ме? — тихо попита тя.

Полицайката я погледна неуверено, сетне кимна.

— Как се казваш?

— Едуардс.

— Къде е екипът ти за наблюдение, Едуардс?

— Отвън. В един син микробус.

— Имаш ли предавател?

Полицайката кимна.

— Добре. Тогава всички ме чуват. Говори главен инспектор Джейкович. Имам основание да мисля, че човекът, когото търсим, Убиеца с червилата, работи в съседния ресторант за дюнер кебап.

Едуардс се намръщи, после тихо каза:

— Не се учудвам. Онзи ден си купих оттам кафе и зад тезгяха имаше един тип, който ме погледна много странно.

— Носиш ли червено червило?

Жената кимна, прерови чантата си и й го даде.

— След малко полицай Едуардс и аз ще влезем в ресторанта — обясни Джейк на скритата си публика. — Детектив сержант Чун е вече там. Вашата заповед е следната: бъдете готови, когато престъпникът се опита да избяга.

— Какво мислиш да направиш, главен инспектор?

— Ще видиш.

Джейк мина покрай масата с неподписаните книги и техните самосъжаляващи се автори и излезе от книжарницата. Спря, когато видя синия микробус, и сякаш след подадена реплика прозорецът се отвори, разкривайки лицето на детектив инспектор Ед Крашо. Той вдигна палец, а Джейк кимна и, следвана от Едуардс, влезе в ресторанта за кебап.

Първото, което долови, беше миризмата на зехтин. После видя Чун, който кротко седеше в един ъгъл и дъвчеше голяма, добре натъпкана питка.

Гостоприемната усмивка на Парменидис леко избледня, когато позна едната от клиентките, застанали пред тезгяха от неръждаема стомана. На лавицата зад него стоеше голяма бутилка зехтин, бутилиран от компания „Сейкрид Ойл“.

— Здравейте, главен инспектор. Какво мога да направя за вас? — нервно каза той, сетне погледна Едуардс, преглътна с усилие и добави: — Хванахте ли онзи човек? Дето ме преследваше?

— Още не — отговори Джейк и кимна към колежката си. — Всъщност в съседната книжарница срещнах една моя стара приятелка и решихме да дойдем тук да пием кафе.

Парменидис сякаш се поуспокои. Посочи една от пластмасовите маси, наредени покрай огледалната стена, и рече:

— Заповядайте. Ще ви донеса кафетата. Капучино или еспресо?

— Две капучино — отговори Джейк.

Гъркът леко се поклони и отиде при кафемашината.

Двете жени се настаниха една срещу друга. Джейк не обърна внимание на Чун. Извади вестник „Ивнинг Стандард“ и го сложи на масата. После измъкна червилото, написа с големи печатни букви върху кремавата повърхност на масата „МЕРИ“ и покри думата с вестника.

След минутка Парменидис се приближи с две чаши кафе. Усмихнат, той се наведе да ги сложи на масата и в същия миг Джейк дръпна вестника.

Не можеше да има по-стъписан човек от него. Лицето на гърка пребледня. Първо провеси челюст, после изпусна кафетата, обърна се и хукна към вратата, като грабна от тезгяха един дълъг кухненски нож. Джейк, Едуардс и Чун се завтекоха след него.

Щом излязоха на улицата, Джейк извади оръжието си и му извика да се предаде. Парменидис продължи да бяга и като видя, че пътят му е препречен от още двама мъже, размахващи пистолети, вдигна ножа.

Джейк спря, преодоля треперенето на ръката си и се прицели ниско. Крашо и другият полицай се отдръпнаха от мишената й. Тя усети първия студен допир със спусъка, затаи дъх за част от секундата и стреля.

Парменидис се просна по лице на тротоара и се хвана за крака, от който мигновено рукна кръв. Крашо изрита ножа от ръката му. Не че това имаше някакво значение. Още преди да се приближи до гърка и да види раната, Джейк разбра, че куршумът е разкъсал бедрената артерия — кръвта направо шуртеше.

Брадясалото лице на Парменидис беше мъртвешки бледо. Изглежда не изпитваше болка, а сякаш само беше упоен. За миг очите му се фокусираха върху Джейк, примигнаха, затвориха се и отново се отвориха. Усмихна й се. Тя бе виждала същата усмивка и преди, когато баща й умираше от тумор в мозъка. Усмивка, изпълнена с презрение.

Крашо разкъса шала си и стегна като с турникет раненото му бедро. Направи всичко възможно да спре кръвта, но раната беше твърде дълбока и гъркът умря, преди Едуардс да успее да повика линейка.