Филип Кер - Философско разследване

Книгите, разискващи въпроса защо хората стават серийни убийци, се свеждаха до две теории.

Първата е старомодната марксистка теория, която тълкува поведението на серийния убиец като продукт на историческия материализъм — първоначално жертва на обществото, превърнала се в негов потисник. Другият, по-съвременен, но в основата си ницшеански възглед, е, че серийният убиец изпитва силно желание не да отхвърля обществото, а да принадлежи към него — обществото, в което славата е пробен камък за успех и където убийството е само пряк път за постигането му.

Нито едно от тези две вулгарни тълкувания на тежката престъпност не е достатъчно задоволително. Вероятно аз мога да обясня това по-добре.

Шерлок Холмс определя своето детективско „изкуство“ като „нещо безлично и извън мен“.

Така е и с изкуството да убиваш.

„Престъплението е нещо обикновено. Логиката е рядкост — казва той на доктор Уотсън. — Следователно трябва да разсъждаваш повече за логиката, отколкото за самото престъпление.“

Да, наистина, госпожи и господа, логиката. В нея няма нищо случайно. Логиката, която се справя с всяка вероятност и където всички вероятности са факти.

Логиката на убийството е тайното познание, което идва след усърдно изучаване на интелектуалната омраза. За разлика от любовта, омразата е нещо, което контролирам. Метла, пречистваща душата. Веднъж пусната на свобода, тя показва как едно време, преди да е започнала християнската любов, човек е живял на земята, и как може да живее, когато всички тези неща станат история. Как омразата към Бога може да приближи повече душата до теб, мой Господи.

Джейк помисли, че се дължи на уискито. Събуди се късно и установи, че от години не е спала толкова дълбоко. Чувстваше се много добре. По-добре, отколкото вероятно имаше право да се чувства. Сякаш се бе пречистила от нещо. Вярно, бе повърнала, но сега беше по-гладна, отколкото би й позволило нещо така гносеологично като гласа на съвестта й. Не само че не изпитваше вина за случилото се — в края на краищата целта й беше само да рани Парменидис. Имаше нещо съвсем друго. Някакво чувство, сякаш от плещите й бе паднала огромна тежест и че е дошло време да загърби някои неща и да започне отново.

Поне имаше нещо в хладилника. Направи си обилна закуска — прясно изцеден портокалов сок, гръцко кисело мляко, банани, ягоди, грозде без семки, препечена филия хляб с мед и силно кафе — и лакомо изгълта всичко.

Беше пресилено да мисли, че е била уредена някаква сметка, но имаше точно такова чувство. И колкото и да се опитваше, не изпитваше отвращение при мисълта, че доктор Блакуел в края на краищата се бе оказала права. Ужасът, че е убила човек, изтика нещо, заседнало в гърлото й като рибена кост. Нямаше лесно обяснение за случилото се, но може би за пръв път в зрелия си живот Джейк се чувстваше душевно спокойна.

Когато пристигна в Ню Скотланд Ярд, първият й посетител, Ед Крашо, съумя още повече да възвърне вярата й в себе си.

— Снощи се опитах да ти се обадя — обясни той. — Къде беше?

Тя сви рамене.

— Не ми се говореше с никого.

Крашо кимна.

— Цяла нощ бях в апартамента на гърка. Помислих, че ще се почувстваш по-добре, ако бе видяла какво намерихме там.

— Какво? — тихо попита тя.

Ед замълча за миг и пое дълбоко дъх.

— По дяволите — рече той и поклати глава. — Нещо неописуемо.

— Тогава само ми кажи, че съм застреляла този, когото е трябвало.

— Несъмнено. Парменидис е бил Убиеца с червилата. Намерихме записките му — нещо като дневник. Гадна история. Явно е идвал тук и се е срещал с теб. И е бил ВМЯ-отрицателен, нали?

Джейк кимна.

— И онзи убиец от програмата „Ломброзо“ се е опитал да го очисти, нали така?

— Да.

— Ами, Парменидис изглежда е смятал, че след като е бил нападнат от друг сериен убиец, това му е дало някакъв имунитет. Решил да се държи като всеки нормален гражданин при дадените обстоятелства. Дошъл тук с туристическия справочник на другия убиец, демонстрирайки, че е обикновен човек — ако някой си зададе въпроса дали е по-различен. Поне така пише в дневника.

— Предполагам, че е било нещо такова.

Крашо сви рамене.

— Кой знае? А може и да е мислил, че това ще неутрализира ефекта от умственото му състояние, което ще ни стане известно в контекста на разследването на убийствата, извършени от Мъжа с червилата.

Джейк се намръщи.

— Виж, аз разговарях с него и не мисля, че беше способен на такъв сложен начин на мислене. Предпочитам първото ти обяснение.