Филип Кер - Философско разследване

Джейк огледа улицата и очите й блеснаха, когато се спряха на черната стена на църквата „Сейнт Джеймс“.

— Какво има? — попита Чун.

Джейк неопределено поклати глава.

— Нищо — отговори тя, но тръгна към вратата на църквата. — Поне не мисля, че е нещо важно.

Обмисляше въпроса като силогизъм — две отделни съждения. Не разбираше как изводът, до който бе стигнала, може да ги последва логически. Но дори една такава необоснована конверсия да доведеше до също така необоснована преценка, тя бе убедена, че това може да се провери по емпиричен начин. Въпросът беше: как?

Виждайки, че е погълната от мисли, Чун не каза нищо, дори когато бе принуден да я последва в църквата. Джейк прекоси каменния вътрешен двор, излезе от другата страна и тръгна към Пикадили. Поведе го към Саквил стрийт и спря пред книжарницата за криминална литература, която по това време на деня беше пълна с посетители. Чун забеляза, че тя се усмихва, и когато най-после заговори, лицето й сияеше победоносно.

— Престъплението е нещо обикновено — каза Джейк. — Логиката е рядкост.

— Ще ми кажеш ли какво става? Или да извикам линейка?

— Трябва да разсъждаваш повече за логиката, отколкото за самото престъпление.

Тя посочи не към книжарницата, която според Чун би отговорила по-добре на загадъчната й забележка, а към съседния ресторант за дюнер кебап. Един човек пишеше цените на витрината, използвайки нещо като червен молив. На вратата пишеше „Парменидис“.

— Ще се разсърдиш ли, ако хапнем не китайска, а гръцка храна? — попита Джейк.

— Съвсем не. Стига да ми кажеш какво си намислила, по дяволите.

— Разбира се, но първо да се махнем от улицата. Той още не трябва да ни вижда — отговори тя и го поведе към входа на близкия шивашки магазин. — Човекът на витрината се казва Кириякос Парменидис. Но кодовото му име, дадено от програмата „Ломброзо“, е Уилям Шекспир.

— ВМЯ-отрицателен ли е?

Джейк кимна.

— Преди няколко седмици Витгенщайн го проследил до църквата „Сейнт Джеймс“, където възнамерявал да го застреля. Но Парменидис го уплашил и докато бягал, Витгенщайн забравил туристическия си справочник на Лондон, съдържащ адресите на всичките му потенциални жертви. Парменидис го намерил на скамейката, където седял Витгенщайн. След известно време разбрал колко е ценен справочникът и като съвестен гражданин, го донесе в полицията. Но само се замисли върху следния факт, Ят. Парменидис работи до книжарницата, откъдето един час преди да бъде жестоко убита, Мери Улнот е купила роман. Когато се опитал да застреля Парменидис, Витгенщайн е бил в църква, намираща се на двайсетина метра от административната сграда, където е било открито голото тяло на Мери. Убиецът е писал върху тялото й с червено червило. С лявата ръка.

Джейк се показа от входа и кимна към витрината на ресторанта.

— Погледни го. Парменидис пише менюто с лявата ръка и използва нещо като червено червило.

Чун кимна.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Джеки Уестън, девойката, която е убил преди Мери Улнот, също е обичала криминалната литература. Още не можа да го докажа, но бих се обзаложила, че тя също е купила книга от тази книжарница и той я е срещнал там. Според мен всички убити момичета преди смъртта си са минали по тази улица.

— Интересна хипотеза — съгласи се Чун. — Но всичко звучи много повърхностно.

— Ако се окажа права, ще бъде лесно да го накараме да направи самопризнания.

— Какво си намислила?

— Носиш ли оръжие?

— Разбира се. Нали съм ченге.

— Добре, чуй какво искам да направиш. Влез в ресторанта и си поръчай нещо за ядене. Аз ще дойда след няколко минути. Но ти се прави, че не ме познаваш.

Чун пресече улицата и влезе в ресторанта.

Джейк тръгна към книжарницата за криминална литература.

На витрината имаше обява, че вътре четирима водещи писатели в жанра раздават автографи върху най-новите си романи. Влизайки, Джейк погледна имената, после — мъжете и жените, седнали край дългата маса зад купчините си последни произведения. Не познаваше никого от авторите. Всички я погледнаха с надежда. Ала тя не възнамеряваше да купува нищо. Дори не мислеше да разглежда книгите.

Усмихна се при мисълта как тези четирима самомнителни писатели на криминална литература седят като група телевизионни капацитети, забравени от читателската публика и пренебрегнати от клиентите в книжарницата, докато в съседната сграда един истински сериен убиец скоро ще бъде провокиран да се издаде.