Филип Кер - Философско разследване

— Какво има? — намръщено попита той, забелязал, че Джейк го наблюдава. После огледа дрехите си, сякаш проверяваше да не се е запалил.

— Да ви помогна с нещо? — попита тя.

— Моля?

Джейк кимна към пътеводителя.

— Не, всичко е наред — отговори куриерът. Тонът и изражението му говореха, че според него Джейк вероятно е луда. — Знам къде отивам.

Тя влезе в кафенето и си купи цигари. Но мислите й бяха другаде. Изведнъж осъзна, че Витгенщайн я е видял точно тук, в кафене „Кестен“. Тя си бе изпуснала рестото и той й бе помогнал да събере монетите. Нищо чудно, че бе разпознал парфюма й. Джейк беше толкова близо до него. Ръцете им се докоснаха.

Задъхана от вълнение, тя седна до масата, където бе седял той, запали цигара и погледна през прозореца. Явно оттук Витгенщайн бе наблюдавал кой влиза и излиза от Института за изследване на мозъка. Може би дори се беше отбил в кафенето, след като го бяха изследвали с теста „Ломброзо“.

Лицето на Витгенщайн се спотайваше някъде в паметта й. Джейк направи всичко възможно да си припомни чертите му.

Когато вече не беше в състояние да мисли, тя бързо се върна в Ню Скотланд Ярд. Отново седна зад бюрото си и извика на екрана на монитора си компютърните портрети, после сравни образа, който бе запомнила от кафенето, с лицето, описано от Клеър и Граб след убийството на Сократ в Сохо. Сетне погледна портрета, получен по описанието чрез хипноза на доктор Чен.

От трите портрета онзи, който най-много приличаше на лицето, което си спомняше, беше описанието на Чен. Толкова за мнението на професор Глайтман, че подсъзнанието на Чен било излъгало.

Джейк се запита дали бе отделила достатъчно внимание на Чен. В края на краищата той беше единственият човек, който дълго бе разговарял с убиеца. Нямаше съмнение, че хипнозата беше проведена умело. Но бяха ли взели под внимание езиковата бариера? Чен говореше английски отлично, но родният му език беше друг. Английски ли бе използвало подсъзнанието му, или китайски? Дали нямаше да има известна разлика в отговорите? Въпросите, насочени към подсъзнанието му, бяха отправени и към естеството на езика, който той говореше. Дали тези въпроси не различаваха в естеството само нещо, което вече беше изложено на показ пред очите и ставаше обозримо чрез прегрупиране? А онова, което се намираше под повърхността на отговорите му? Имаше ли там нещо, което можеше да се види, когато се вгледаш в него, и да бъде изровено при един по-задълбочен анализ?

Обади се в Института за изследване на мозъка и поиска да говори с доктор Чен. Помоли го отново да се подложи на хипноза, само че този път да чува въпросите и да отговаря на китайски.

— Искате да кажете, че не говоря добре английски ли? — ухили се Чен.

Джейк отвърна на усмивката му и поклати глава.

— Съвсем не. Вижте какво, вие сте учили английския, нали?

Той кимна.

— Но сте израснали, говорейки китайски?

— Да.

— Тези два езика са много различни.

— Само на повърхността. Човек е синтактично животно. И всички езици имат една и съща основна структура. Универсална генетична граматика, както я наричат. Отпечатъкът на езика, който съществува в ума на всяко новородено. Това, че съм израснал, говорейки китайски, а не английски, е въпрос на случайност.

— Съгласна съм. Но моето разследване е свързано с лингвистиката. И това е фактически въпрос. Трябва да знам как си взаимодействат формата и функцията. Да се опитам да разбера вашите намерения. Например как онова, което казвате, е свързано с възприеманата от вас действителност.

Бяха в кабинета на Чен в Института за изследване на мозъка. Присъстваше и сержант Чун, който нагласяше светлината на стробоскопа.

— Искам да изкажете подсъзнателните си мисли на родния си език — добави Джейк. — Сержант Чун ще превежда.

Чен сви рамене.

— Добре. Ще се опитам, щом мислите, че ще помогне. Сама ли смятате да ме хипнотизирате? — Той се усмихна.

— Да — отговори Джейк. — Имам магистърска степен по психология. Бъдете спокоен, правила съм го и преди. Но този път ще се въздържим от употребата на успокоителни. Не ги обичам, пък и веднага след сеанса ще можете да се върнете към работата си.

Чен кимна и се настани в креслото, а Джейк включи светлината.

Съществува една популярна погрешна представа, че податливите на хипноза субекти са безволеви и покорни личности с робска психика. Но истината е точно обратното — по-интелигентните са по-податливи на хипноза, защото умеят да се съсредоточават повече от глупавите хора. Чен беше податлив субект, дълбоко вглъбен в мислите си, което показваше развито въображение.