Филип Кер - Философско разследване

— В случая съм убеден в това. И като се има предвид идентифицирането или самозаблудата на убиеца, че е Лудвиг Витгенщайн, не виждам причина защо да не насочим агресивността му към самия него. В края на краищата, един от братята на истинския Витгенщайн се е самоубил. Пък и самият Витгенщайн е имал такава склонност. Мисля, че е напълно възможно професор Ланг успешно да го убеди да отнеме живота си.

Уеъринг колебливо поклати глава.

— Що се отнася до морално-юридическата страна на въпроса, спомената от главния инспектор, смятам, че не трябва да забравяме за реалната заплаха за обществото, която ще продължи да съществува, ако убиецът остане на свобода. Естествено, като лекар, аз до известна степен се въздържам да препоръчам този начин на действие. Може да се спори дали това няма да е нарушение на Хипократовата клетва. Но тази клетва е нищожна, ако позволява загуба на човешки живот. Главен инспектор, честно казано, не мислите ли, че е по-добре да се самоубиете, отколкото да ви осъдят на доживотна кома? Знам кое предпочитате.

— Много забавно — подигравателно каза Джейк, — особено като се има предвид, че вие бяхте член на Селективната комисия към Министерството на вътрешните работи, която препоръча въвеждането на наказателна кома.

Уеъринг се намръщи и погледна Удфорд.

— Вероятно главният инспектор се притеснява, че без арест в края на разследването възходът на кариерата й може да бъде спрян.

— Това няма нищо общо с въпроса, който обсъждаме — бързо каза Джейк.

Удфорд се подсмихна, взе си една голяма чаена бисквита и каза:

— Вижте какво, напълно ви разбирам. Давате всичко от себе си в това разследване и имате точно определена цел. А сега се появяваме ние и предлагаме нещо съвсем различно. Ясно ми е, че това сигурно е много отчайващо. Никой не очакваше, че ще се зарадвате.

— По дяволите, имате право, че не радвам. Вижте, можете да правите, каквото искате, но аз няма да се откажа от залавянето на Витгенщайн.

Вече бе решила да не казва нищо за Парменидис и за списъка с жертвите на Витгенщайн, които бяха под денонощно наблюдение.

Удфорд сви рамене и каза:

— Е, не можем да ви попречим да изпълните дълга си.

— А професор Джеймсън Ланг? — попита тя. — Какво ли ще каже за малкия ви план? Струва ми се, че той не е човек, който би одобрил вашето предложение. Всъщност това е заговор за извършване на незаконно убийство.

— Не звучи ли малко мелодраматично? — попита Удфорд.

— Що се отнася до професор Джеймсън Ланг, оставете го на нас — рече Уеъринг и се обърна към Удфорд. — Днес следобед ще му се обадя.

Джейк стана и тихо каза:

— Това е убийство. И не се заблуждавайте, че е нещо друго. Дори Витгенщайн не го прави.

Асансьорът се движеше бавно и когато стигна до партера, Джейк вече се бе успокоила. Жената от охраната я претърси и погледна монитора на компютъра, за да провери дали Джейк не е оставила някакъв непозволен багаж или пакет.

Докато чакаше разрешение да излезе от сградата, Джейк огледа множеството руснаци и източноевропейци, които търпеливо чакаха във фоайето, за да получат каквато и да е работа след интервю със служителите на Министерството на вътрешните работи. Знаеше, че някои чакат от дни, за да докажат, че пребивават законно във Великобритания. Никой не се интересуваше от тяхното спокойствие или удобство. Никой не се опитваше да направи цялата процедура по-малко равнодушна. Нищо чудно, че понякога хората проявяваха насилие.

Щом й разрешиха да напусне министерството, тя излезе от сградата с форма на бензиностанция и тръгна по Тотхил стрийт, сетне почти веднага зави надясно, към Ню Скотланд Ярд.

Влезе в кабинета си и се обади в лабораторията.

— Морис? Докъде стигна с автографията? Компютърът сравни ли картата за самоличност с мострата?

— Бих искал веднъж завинаги да вземеш решение по въпроса — изръмжа той. — Пак ли трябва да пусна програмата за съпоставянето на ДНК?

— Какво искаш да кажеш? Кой ти нареди да спреш?

— Ти. Вчера получих бележка с твоя подпис. Пишеше да ти изпратя и автографията.

— И ти направи ли го? — Джейк усети, че нещо не е наред. — Морис, искам да намериш тази бележка и да ми я донесеш. Веднага.

След няколко минути той отново се обади. Дори на екрана на видеотелефона се виждаше, че е разтревожен.

— Това някаква шега ли е? — попита той. — Защото имам да върша куп други неща.

— Никаква шега. Е, намери ли бележката?

— Странно. Търсих я навсякъде, но не можах да я открия.