Филип Кер - Философско разследване

Ако същият пръст извърши същото движение, но този път върху спусъка на пистолета ми, лекият натиск и студенината на метала ми дават информация, че пръстът и спусъкът се движат. И докато наблюдавам как тялото на мъжа пада пред мен и пръснатият му череп осейва въздуха с кръв, дори без да поглеждам аз знам, че пръстът ми е извършил най-малко едно движение.

Но да знам, че е извършил шест, е не само въпрос на броене — както вече казах, пистолетът е почти безшумен. Ала тишината въздейства на слуха по-силно от шума. Не я чувам, ала въпреки това тя има такъв ефект. Знам точно колко са звуците, защото след шестия бързо се отправям в друга посока.

— Категорично не — заяви Джейк и се вторачи в Марк Удфорд и професор Уеъринг със смесица от изненада и презрение. — Няма начин. Съжалявам.

— Министърът смята, че идеята е добра — спокойно каза Удфорд.

Джейк решително поклати глава.

— Министърът не разследва този случай. Аз водя следствието и мисля, че идеята й смърди.

Съвещанието се състоя няколко дни, след като господин Парменидис бе идвал в Ню Скотланд Яр с туристическия справочник на Витгенщайн. Участниците се намираха в кабинета на министъра в Министерството на вътрешните работи. Прозорците гледаха към Сейнт Джеймс Парк. Грейс Майлс я нямаше, защото присъстваше на откриването на нов полицейски участък в избирателния си район в Бирмингам.

Джейк се облегна назад и смутено се огледа. Зачуди се на несъвместимостта на лъскавите модерни мебели, на евтиния зелен порцелан и на слонските бивни, монтирани на една от боядисаните в бежово стени. Те й се видяха доста безвкусни, особено като се имаше предвид, че слоновете бяха вече изчезнал вид. Бяха останали само няколко в частни зоологически градини и в парковете за сафари. Слонът беше любимото животно на Джейк. Може би трябваше да бъде любимото животно на всеки полицай, защото слонът никога не забравя. А сега тези негодници тук искаха от нея точно това. Да забрави за залавянето на Витгенщайн.

Марк Удфорд въздъхна и отбягвайки погледа й, замислено изду устни.

— Обикновено се придържаме към конституционното разделение на властите — каза той, преструвайки се, че изпитва известно неудобство. — Законодателна, изпълнителна…

— Спестете ми конституционната лекция — прекъсна го Джейк. — Знам я наизуст.

— Добре тогава — продължи той. — Но има обстоятелства, при които законодателната власт може да се намеси в работите на една или друга правителствена функция.

— Вероятно се опитвате да ми кажете, че сте ме отстранили от случая. Така ли е?

— Да — отговори Уеъринг.

— Само се опитайте — каза тя. — Знаете ли, винаги съм искала да се занимавам с журналистика.

Удфорд се усмихна предразполагащо.

— Несъмнено, главен инспектор. Вижте какво, не разбирам какви са възраженията ви. Предложението на професор Уеъринг може да реши всичките ни проблеми.

— Освен този на Витгенщайн.

Удфорд сви рамене.

— Не мога да кажа, че ме е грижа за неговите проблеми. С Хегел жертвите му станаха дванайсет, за бога.

— Така е — каза Джейк, — но той все пак има някакви права. Има начин нещата да се извършат по законен ред. А дори да се окаже въздействие, в което дълбоко се съмнявам, вашата идея само ще потули нещата. Нещо повече, ако се окаже безрезултатна, той може да преустанови контакта с нас. Ще се скрие за известно време и след година-две отново ще започне да убива. И още по-лошо, накрая вие ще превърнете този човек в легенда, като Джак Изкормвача, който след като е извършил всичките си престъпления, е изчезнал.

— Вижте какво. Изслушайте професора. Нека самият той да обясни идеята си — настоя Удфорд.

Джейк сви рамене.

— Ами хайде да чуем. Но не виждам какво значение ще има. Колкото и да ми обяснявате, пак ще вони.

Професор Уеъринг погледна въпросително Марк Удфорд, който кимна, сякаш искаше да каже, че си струва да опитат. Удфорд отвори папката пред себе си и започна да прелиства страниците.

— От телефонните ви разговори с Витгенщайн и от всичко, което знаем за него, аз си съставих пълна представа за личността му… В много отношения той прилича на арестуваните пациенти, които съм срещал. Клиничните ми наблюдения показаха, че този тип хора обикновено са склонни към самоубийство. За него животът на другите няма стойност, така че е твърде вероятно да не цени и собствения си живот.

Той се прокашля, когато стигна до онова, което Джейк знаеше, че ще бъде най-деликатната част от тезата му.