Филип Кер - Философско разследване

На следващия ден Джейк се обади на Джеймсън Ланг, за да разбере дали той възнамерява да сътрудничи на професор Уеъринг.

— Очаквах да ми се обадите — рече Ланг. — Уеъринг ми каза, че се противопоставяте на идеята. Но виждате ли, аз нямам друг избор, освен да направя онова, което искат от мен. Тринити Колидж вече не е богат както преди. Всъщност финансите са много ограничени. Университетът иска от правителството една значителна субсидия. Мисля, че едва ли ще останат доволни, ако точно сега им направя някой номер. Знаете ли, дори не съм сигурен дали трябва да разговарям с вас, главен инспектор. Предупредиха ме, че може да се опитате да ме разубедите.

Той изглеждаше смутен и объркан.

— Заплашиха ви, че ще оттеглят субсидията ли?

— Да. И не се стеснявам да кажа, че повече не искам да виждам нито вас, нито хората ви. Цялата история ужасно ме притесни. Академичната ми репутация няма да струва и пукната пара, ако случаят се разчуе.

— Само това ли ви интересува? А законната процедура? Животът на онзи човек? Замислете се за тези неща. Става дума да убедите друго човешко същество да сложи край на живота си. Къде точно се вмества това във философията ви на морала, професоре?

— Имате право да гледате на случая от този аспект. Това със сигурност е ситуация, при която философията на морала може практически да допринесе за решаването на една действително морална дилема. Дълго разсъждавах по този въпрос и мисля, че ще направя услуга на обществото, ако убедя онзи маниак да убие себе си вместо други хора.

— Струва ми се, че повече разчитате на личната си изгода, отколкото на интуицията си, професоре.

— Няма смисъл да основаваме моралния подход на интуицията. Различните хора имат различна интуиция.

— Но нали не отричате изцяло идеята за интуицията?

— Съвсем не. Аз съм „за“ интуицията. Но коя? Трябва да преценим различните видове интуиция, за да разберем коя е най-подходящата. И най-добрият начин да направим това, е като прибегнем до по-високо ниво на критично мислене за морала.

— И как се постига това?

— Налага се да мислим за морала в условията на света такъв, какъвто е — отговори той. — Но в същото време сме ограничени от логиката на понятията. Фактите трябва да се съблюдават. Да се избират ценности. Интуицията, която трябва да поощряваме, е онази с най-висока полезност на възприемане. А освен вас, главен инспектор, не виждам много хора, които биха се противопоставили да убедим един човек, убил дузина невинни хора, да отнеме собствения си живот. Струва ми се, че спорите от строго юридически позиции. Но не се вглеждате в същността на въпроса. Първо се замислете върху фактите, после решете какви принципи да възприемете.

— Тогава защо интуицията ми подсказва, че онова, което смятате да направите, ви кара да се чувствате неудобно, професоре? Дали защото предпочитате да обмисляте тези морални дилеми от уютното си жилище в „Тринити“? Личната изгода е твърде остра сабя, за да я отстъпите така лесно.

— О, съвсем не се обиждам — заяви Ланг. — Само че се съмнявам дали този философски довод отговаря на целта. Според мен ще е по-добре, ако с онзи човек поговори някой съдебен психиатър. Но професор Уеъринг не е съгласен. Той смята, че Витгенщайн ще предпочете да разговаря с мен, и за убиеца е интелектуално ласкателство да кръстоса шпага с един кеймбриджки професор по философия. Според Уеъринг цялата история се свежда до философията.

„Виж, това е вярно“ — помисли Джейк.

Тя се извърна от празния екран на видеотелефона и от отчаяние удари с юмрук по бюрото си. Подозираше, че планът на Уеъринг ще се осъществи, и ако бързо не измислеше нещо, Витгенщайн щеше да й се изплъзне.

По-късно същата сутрин мислите й се върнаха към образната представа как нещата се изплъзват от пръстите й. Отново се сети за туристическия справочник на Витгенщайн и за една игра закачка, която понякога играеше в училище.

Обади се на детектив инспектор Станли и го помоли веднага да донесе пътеводителя.

Детската шега се състоеше в това да грабне от чантата на някоя приятелка роман на Д. Х. Лорънс или на друг борец срещу отживели вярвания и с цел да я смути, да провери кои страници са били най-много четени, като пусне книгата да се отвори на тях. Сякаш да потвърди теорията си, Джейк извади от чекмеджето на бюрото си собствения си туристически справочник на Лондон. Закрепи книгата на дланта си и леко я пусна. Справочникът се отвори на страниците, покриващи югоизточния район на Лондон, където се намираше Ню Скотланд Ярд.