Филип Кер - Философско разследване

— Да, вероятно имаш право — каза Ед, усмихна се и тръгна към вратата. — Избирал е жертвите си в книжарницата. В апартамента му намерихме стотици криминални романи. Странното е, че, изглежда, не ги е чел. Повечето книги бяха в найлоновите си обвивки.

Крашо кимна доволно и същевременно уморено.

— Мисля, че е време да се прибереш и да поспиш — рече Джейк.

Той се прозя.

— Имаш право.

— Ед?

— Да?

— Благодаря.

По-късно същата сутрин, след като изслуша поздравленията на Гилмор по телефона, Джейк отново опита да се обади в Министерството на здравеопазването.

Няколко минути я прехвърляха от един бюрократ на друг, подобно на пратка човешки тор. Накрая й позволиха да обясни искането си на една чиновничка на име госпожа Портър, чиято двойна брадичка и кашлица на закоравял пушач бяха лоша реклама за националното здравеопазване. Госпожа Портър съвсем не беше ентусиазирана от молбата на Джейк.

— Хайде да изясним нещата — изхриптя тя. — Искате някой от това министерство да провери служебните досиета на всички болногледачи и на помощния медицински персонал в Лондон и в югозападния район, за да видим кои от тях имат немски произход. Така ли?

Джейк потвърди.

— Сигурна ли сте, че не можете да бъдете малко по-конкретна, главен инспектор?

Джейк отговори, че ако можела да бъде по-конкретна, по всяка вероятност щяла да извърши арест.

— Разполагам само с расовия генотип на заподозрения и с вероятността той да работи в някое болнично заведение.

— Имам желание да ви помогна, но след като станахме част от Федерална Европа, в британските болници работят много германци. Би било по-лесно, ако стесните малко кръга. Може би, ако ми кажете имената на няколко от шефовете на местните власти в здравеопазването…

— Съжалявам, но не мога. Не можете ли да използвате компютъра си, за да направите проверката?

Гласът на госпожа Портър прозвуча уморено.

— И без това не смятах да я върша на ръка. Вижте какво, ще направя всичко възможно.

— Благодаря. Много съм ви признателна.

— Но тези неща изискват време.

„Не е ли винаги така?“ — помисли Джейк. Нямаше съмнение, че мъжката обсебеност от математиката бе направила света опасно място. Но дали вдъхновената от нея технология бе направила нещата по-лесни? Джейк дълбоко се съмняваше в това.

— Колко?

— Няколко дни.

Колко потискащо! Джейк все пак намери сили да се усмихне.

— Ако стане по-рано, ще бъде чудесно — каза тя, — но за няколко дни също ще е много добре.

Нямаше смисъл да притиска жената. Освен ако не искаше да остане с празни ръце.

Запита се доколко зависимостта й от измислената от мъжете технология влияе на способността й да разсъждава като жена. Харесваше идеята за женската интуиция повече, отколкото самата фраза със загатнатата й снизходителност. Предпочиташе научния подход в обясняването на разликата между половете относно познавателните им способности. Но не се съмняваше, че в дадения случай се изисква нещо като женска интуиция. Промяна в отношението и в подхода, за каквато говори в лекцията си на конференцията във Франкфурт.

Мъжете имаха склонността да усложняват нещата и да търсят въпросите преди отговорите. Бяха обсебени от собствената си значимост и правеха всичко възможно да опазват това с ненужна обърканост.

Жените бяха по-прями и не толкова романтични в мисленето си. В случая се изискваше по-опростен мисловен процес, отколкото позволяваха компютрите и лазерната технология за проследяване.

Беше невъзможно да копае по-надълбоко, но вероятно можеше да копае същата дупка на друго място.

Болницата, в която работя, е на съвсем малко разстояние на юг от Темза и близо до развалините на кораба на Нейно Величество „Белфаст“ бомбардиран преди десет години от ИРА. От другата страна на реката е лондонската крепост Тауър, която продължава да посреща множество посетители, но аз още не съм ходил там, макар че от няколко години работя съвсем наблизо като фармацевт в болничната лаборатория. Вероятно някой ден ще мина по Тауър Бридж и ще я разгледам, но все възниква нещо по-важно.

В днешно време малцина прекарват времето си край реката. Големият брой незаконно пребиваващи имигранти, живеещи в шлеповете, е направил района около болницата опасен като пациентите й. В разгара на лятото вонята от непреработения боклук, изхвърлян направо в Темза, е почти задушаваща. Нощем околността прилича на Дикенсов роман — цял подземен свят от крадци, проститутки, търговци на наркотици, мошеници, боклукчии, просяци, джебчии и сводници. Полицаи се мяркат рядко, освен в болницата, където опазването на персонала от собствените му пациенти изисква присъствието на голям контингент въоръжени ченгета.