Филип Кер - Философско разследване

МОСТРА ОТ ПОЧЕРКА:

Външен вид: Педантичен, печатни букви

Отличителни белези: Буквата «W» наподобява влагалище

Анализ: Вероятен Едипов комплекс: може да показва параноя. Вероятно мрази бащината и оттам, всяка мъжка властност. Това може да доведе до криминални постъпки.

ЖЕРТВИ И МЕТОД НА ДЕЙСТВИЕ:

Пол на жертвите: Мъже

Расов тип: Бели

Възраст на жертвите: Различна

Оръжие: Газов пистолет

Осакатяване: Не

Антропофагия: Не

Сувенири от жертвите: Неизвестно

Сексуално насилие: Не

Час от денонощието: Различен

Ден от месеца: Различен

Географски фактори: Предимно в Лондон“

Когато се увери, че не може да добави нищо повече, Джейк даде команда на програмата да изчисли степента на вероятността. Компютърът избръмча, опразни половината екран, проблесна в няколко цвята и замълча в продължение на минута. Накрая на екрана се появи число.

— Вероятност 56.6 — каза Джейк.

— Не е много над петдесетте процента — отбеляза Станли.

Джейк изсумтя. Отново влезе в оригиналната програма за многостранен анализ и я накара да прегледа съществуващите триста характеристики в базата данни. Прочете ги за няколко минути.

— Знаеш ли какво — каза тя. — Тук не пише нищо за транспорта. Как се придвижва обикновено един сериен убиец?

— С микробус — без да се колебае, отговори Станли.

— Точно така.

Джейк изчисти екрана и извика главното меню. Този път избра файла с регистрационните номера на превозните средства във Великобритания, за да провери дали на името Естерхази има записан автомобил. След кратка пауза компютърът показа информацията.

— Улучихме десетката — рече тя. — Той има син микробус „Тойота Тардис“. Регистрационен номер „ГВБ 7-8-3-7 Р“. Ако предположим, че микробусът добавя още три точки, процентът става шейсет.

— Така звучи по-приемливо — съгласи се Станли.

Джейк отново започна да пише на компютъра.

— И още нещо — добави тя. — Онзи расов белег, който получихме от ДНК на убиеца…

— Германец. Е, и?

— Естерхази не е английско име.

Джейк захрани в компютъра името и номера на картата за самоличност на Естерхази.

— Мисля, че е унгарско или австрийско — каза тя. — Да видим какво пише в свидетелството му за раждане.

На екрана се появи копие от документа.

— Родителите са родени в Лайпциг — рече Джейк и победоносно погледна Станли. — Бих казала, че всичко съвпада.

— Само това ни липсваше — извика Джейк, докато колата шумно криволичеше по Виктория стрийт. — Да вземе да се самоубие, точно когато се появим да го арестуваме. Идва ми да пречукам ония тъпи копелета от Министерството на вътрешните работи. По-добре пусни сирената. Трябва да бързаме.

Тя включи диск-плейъра и сложи записа.

— Опасявам се, че днес ще трябва да се задоволиш с мен — каза Ланг на Витгенщайн, сякаш се извиняваше на студент, че се налага да замества отсъстващ колега. — Главен инспектор Джейкович не може да дойде да говори по телефона.

— Подъл лъжец — рече Джейк. — Толкова за философията на морала.

— Надявам се, че не е болна — каза Витгенщайн. — И да не се е разстроила от онова, което се случи последния път. Обещах да поговорим след лекцията ми. Да обсъдим нещата.

— Не, не — настоя Ланг. — Нищо подобно.

— Е, несъмнено е възникнало нещо по-важно — отговори Витгенщайн. Гласът му прозвуча злобно. — Смея да кажа, че този път може да минем и без главен инспектор Джейкович.

Щом го чу, Джейк осъзна, че гласът му звучи различно — липсваше му самоувереност и беше уморен, дори потиснат. И в хода на разговора той позволи на професора да поеме инициативата и да поведе в спора. Изглежда, не беше убеден защо си е направил труда да се обади. Говореше тихо, глухо и монотонно и правеше чести и продължителни паузи. Явно можеше да бъде уязвен от феноменологичния разпит, който Ланг бе планирал за него.

— Човекът е преходно същество — каза професорът.

— Да — глухо потвърди Витгенщайн.

— Възпроизвеждащо се същество, което само избира съдбата си, нали?

— Да, съгласен съм.

— И тъй като има съзнание, по силата на волята на собствената си преходност, единствената реална сигурност за бъдещето е…

— … смъртта — довърши мисълта му Витгенщайн.

Джейк се хвана за дръжката на вратата, докато колата завиваше наляво и надясно между другите превозни средства.

— За да живееш добре — продължи Ланг, — за да изживееш живота си наистина пълноценно, ти трябва да живееш в жестоката светлина на този факт.