Филип Кер - Философско разследване

— Трябва спешно да говоря с него, господине. Знаете ли адреса му?

— Той живя съвсем малко в общежитието. Временно. Докато си намери постоянно жилище.

— В такъв случай бихте ли ми казали къде се намира?

Свинските му очички се присвиха.

— Пол не би наранил дори муха. Познавам го от години. Кротък е като агънце.

Джейк, на която й се искаше да получава по един долар всеки път, когато чуе това, отговори, че търси Естерхази само за да й помогне в разследването.

— Но вие винаги казвате така, когато арестувате някого. Ще арестувате ли Пол? Защото ако го направите, преди да ви дам адреса, ще трябва да говоря с адвоката на болницата.

Джейк въздъхна и попита защо. Докторът се усмихна снизходително.

— Повярвайте, главен инспектор, в тази болница, преди да направим каквото и да е, обикновено първо говорим с адвоката. Само да знаете с колко много случаи на небрежно отношение трябва да се оправяме.

— Вижте какво — изсъска Джейк, — аз не съм някой от проклетите ви пациенти. Освен това бързам и ако не…

Директорът изцъка с език и поклати глава.

— Да предположим, че ви дам адреса на Пол Естерхази. Не твърдя, че го знам. Да допуснем, че вие отидете там, за да го арестувате. И докато го правите, вие или някой от хората ви го застреля. После семейството му ще съди болницата, задето е издала поверителна информация.

Джейк кимна.

— Много добре. В такъв случай не ми оставяте избор. Дайте ми адреса на Пол Естерхази, иначе ще бъда принудена да ви арестувам.

— За какво?

— За паркиране на непозволено място. За секс с непълнолетни. За пиянство и смущаване на обществения ред. Хайде, помислете на какво основание бих могла да ви задържа. Аз съм полицай, опитващ се да изпълни дълга си, а вие ми пречите да го сторя. Е, какво избирате?

— Вижте, аз не отказвам да ви дам адреса. Само казвам, че първо трябва да извикам адвоката.

— Нямам време да го чакам — озъби му се Джейк. — Кажете адреса. Веднага, ако обичате.

Директорът се обърна към екрана на компютъра си. Лицето му се сбърчи от неудоволствие. Натисна няколко копчета на клавиатурата, после стана и се приближи до малкия принтер, който вече работеше. Накрая откъсна лист хартия и го даде на Джейк.

— Благодаря — отривисто каза тя.

— А сега вероятно ще ми кажете малко повече по въпроса, нали?

Но Джейк вече беше на прага на кабинета.

— Ако гледате телевизия достатъчно дълго, ще разберете — извика тя от коридора.

Излезе от болницата и намери Станли и шофьора търпеливо да я чакат пред беемвето.

— Докландс — каза тя, докато се качваше в колата. — Оушън Уорф. Карай колкото можеш по-бързо.

Станли отвори и затвори багажника.

— Хайде — извика Джейк. — Да тръгваме.

Той седна до нея и тя видя в ръцете му пушка помпа.

— За всеки случай — каза Станли и погали оръжието, сякаш беше любимо домашно животно. — Районът там е опасен.

Беемвето се стрелна напред и пак се отправи на изток. Минаха по Друид стрийт, по Джамайка Роуд и през тунела Родърхайд под Темза, където въздухът беше хладен и зловонен. После и слънцето, и колата се показаха на Лаймхауз стрийт в сянката на въздушната железница на Докландс.

Завиха на юг по Уест Фери Роуд, сетне видяха Кучешкия остров и изведнъж автомобилът се обви във вихрушка от песъчлив прах, движещ се със скоростта на мини тайфун — идваше откъм множеството изоставени сгради в квартала. Полуразрушени къщи от деветнайсети век със стени, подпрени с дървени греди, и покриви, закърпени с надиплено желязо, се смесваха с модерните небостъргачи, издигащи се като гигантски кактуси над прашния, осеян с отломки пейзаж. Един хеликоптер кръжеше около пирамидалния покрив на Канари Уорф като голяма синя муха. С него летеше екипът на Въздушния контрол, за да пази от ограбване онова, което бе останало от едновремешната гордост на благоустрояването на Докландс.

Канари Уорф Тауър беше поразително различна от всички други сгради наоколо. Огромната постройка от черна стомана и тъмно стъкло се извисяваше на триста метра и се виждаше чак в Батърси. От задната седалка на беемвето Джейк можеше да прочете изящните зелени неонови букви на електронното рекламно табло, въртящо лозунгите на единствените три компании, които имаха офиси там.

ЗАСТРАХОВКА ЖИВОТ „ГОЛДЩАЙН“. ЗАЩОТО МОЖЕ ДА НЕ ДОЖИВЕЕТЕ, ЗА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ ЗА ТОВА

22-КАРАТОВ ЗЛАТЕН КОМПАКТДИСК. ОСЕМ ОТ ДЕСЕТ ЯПОНЦИ КАЗВАТ, ЧЕ ГО ПРЕДПОЧИТАТ

ОНКОЛОГИЧНА ЗАСТРАХОВКА „МАРСДЪН“. ТЛЪСТА СУМА ТОЧНО КОГАТО ВИ ТРЯБВА НАЙ-МНОГО