Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Почакайте една минутка — каза Стенли. В гласа му нямаше вече уважение. — Ако наистина сме в беда, няма да спра за никого. Имам само една работа. Да го изведа оттук. Нито вас, нито когото и да било друг.

— Нямаме време да спорим. Пали двигателя! — Брей изтича към наетата кола, ключовете бяха в ръката му. Той отключи вратата, взе своя дипломатически куфар от предната седалка и тръгна обратно към лимузината.

Не успя да стигне до нея. Един сноп от силна светлина пресече мрака и се насочи към огромната кола на Робърт Уинтроп. Стенли беше зад волана и палеше двигателя, готов да изчезне от това място. Този, който беше насочил светлината, нямаше да позволи това да се случи. Той искаше колата и онези, които бяха в нея.

Колелетата на лимузината се завъртяха и изсвириха върху асфалта, когато огромната кола се стрелна напред. Избухна насечен откос от изстрели; прозорците се натрошиха, куршумите се забиха в метала. Лимузината започна да криволичи в полукръгове, очевидно контролът върху нея беше изгубен.

Откъм гората се чуха два силни изстрела; снопът светлина секна, последва го един вик от болка. Колата на Уинтроп продължи направо за миг, после направи остър ляв завой. В светлината на фаровете се виждаха двама мъже с приготвени оръжия, на земята имаше трети.

Пистолетът на Брей беше в ръката му; той залегна на земята и стреля. Единият от двамата мъже падна. Лимузината направи пълен завой и изчезна от паркинга по южния път.

Скофийлд се претърколи надясно; бяха изстреляни два куршума, които изсвириха на асфалта точно на мястото, където беше преди няколко секунди. Брей се изправи на крака и побягна в мрака към парапета, който ограничаваше каньона.

Той скочи над горната релса, а дипломатическият му куфар се удари в дървения стълб, издавайки отчетлив звук. Очакваше се и друг изстрел; появи се, когато той залегна на земята върху скалите.

Светлини. Светлини от фарове! Два лъча се стрелнаха нагоре, придружени от звука на бързаща кола. Чу се шум от строшено стъкло, което бе последвано от писъка на гумите и внезапно всичко спря. Един силен — неясен, истеричен… вик, пресечен от силната експлозия — последва тишина.

Двигателят беше замлъкнал, фаровете все още светеха, разкривайки картината на разнасящия се дим и двете неподвижни тела, проснати на земята. Трети човек беше коленичил, оглеждайки се наоколо в паника. Мъжът чу нещо; той се изви и вдигна пистолета си.

Откъм гората някой стреля. Това беше последният изстрел; този, който трябваше да бъде убиец, трябваше да бъде убит.

— Скофийлд! — извика Талеников.

— Насам!

Брей се прехвърли над парапета, откъдето долетя гласът на руснака. Талеников излезе от гората; той беше на не повече от три метра от загасналия автомобил. Двамата мъже приближиха колата внимателно. Прозорецът на шофьора беше строшен, разбит само от един изстрел от пистолета на човека от КГБ. Главата зад строшеното стъкло беше окървавена, но можеше да бъде идентифицирана. Дясната ръка беше гипсирана — след като един палец беше счупен на моста в Амстердам, в три часа сутринта, от един ядосан, изморен старец.

Беше агресивният, млад агент, Хари, който беше извършил едно безсмислено убийство в онази дъждовна нощ.

— Не мога да повярвам! — промълви Скофийлд.

— Познаваш ли го? — попита Талеников. В гласа му се долови нотка на любопитство.

— Казва се Хари, работеше за мен в Амстердам.

Руснакът замълча за момент, после заговори:

— Бил е с теб в Амстердам, но той не работеше за теб, а и името му не беше Хари. Младежът е офицер от съветското разузнаване, обучаван от деветгодишна възраст в американската единица в Новгород. Беше агент на ВКР.

Брей разгледа лицето на Талеников, после погледна през счупения прозорец към Хари.

— Поздравления. Сега нещата си отиват на мястото и всичко става по-ясно.

— Страхувам се, че за мен още не са си дошли на мястото — каза мъжът от КГБ. — Повярвай ми като ти казвам, че е почти изключено каквато и да е заповед от Москва да бъде изпратена за пряко нападение срещу Робърт Уинтроп. Ние не сме глупаци. Ние го ценим — един глас и умения, които трябва да бъдат запазени, а не унищожени. И със сигурност не за такива наемници — като теб и мен.

— Какво имаш предвид?

— Това беше екзекуционен екип, също както и онзи в хотела. Аз и ти не трябва да бъдем изолирани, не трябва да бъдем разделяни. Искат да ни убият. Уинтроп също е трябвало да бъде убит и от всичко, което знаем, той можеше да бъде убит. Подозирам, че заповедта не е дошла от Москва.