Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Един старец, който е видял повече в живота си, отколкото ти и аз взети заедно, ми разказа за това. Той не грешеше; беше измежду малцината, които го признаха — или които някога ще признаят — че са имали работа с Матарезе.

— Видял? Бил? Минало време.

— Той умря. Повика ме, когато умираше; искаше аз да знам това. Имаше достъп до информация, която нито ти, нито аз бихме получили при каквито и да е обстоятелства.

— Кой беше той?

— Алексей Крупской. Името е без значение, струва ми се, за това ще ти обясня.

— Без значение? — прекъсна го Скофийлд, приближавайки към креслото пред камината, в което седна. — Не е точно така. Крупской, бялата котка от Кривой Рог. Изтребителят. Последният от екстерминаторите на Девета секция от КГБ. Първоначалната девета, разбира се.

— Добре си си научил урока, но тогава, както казват, ти си бил в Харвард.

— Този тип уроци понякога помага. Крупской е изчезнал преди двадесет години. Станал е Господин Никой. Ако е бил жив, предполагам, че е вегетирал някъде в Гразнов, но в никакъв случай не е бил консултант, който да получава информация от хората в Кремъл. Не вярвам на твоята история.

— Ще повярваш сега — каза Талеников, сядайки срещу Брей. — Защото не са били хора „от Кремъл“, а само един човек. Синът му. В продължение на трийсет години той е един от най-високопоставените сред оцелелите в Политбюро. А през последните шест години премиер на Съветска Русия.

Скофийлд остави чашата си на пода и отново разгледа лицето на човека от КГБ. Беше лице на трениран лъжец, на професионален лъжец, но не лъжец по природа. Сега не лъжеше.

— Синът на Крупской е премиер? Това е… шокиращо.

— И за мен беше, но не толкова шокиращо, когато се замислиш. Направляван след всеки завой, защитаван от изключителната колекция на баща му от… да речем компрометиращи факти. Хипотетично, би могло да се случи и тук. Подозирам, че вашият Джон Едгар Хувър е имал политически амбициозен син. Кой би могъл да се изпречи на неговия път? Секретните досиета на Хувър биха застлали всеки път, дори и на този, водещ към овалния офис. Пейзажът тук е различен, но дърветата са същите. Те не са се променили особено много, откакто сенаторите са предали Рим на Калигула.

— Какво ти каза Крупской?

— Разказа ми най-напред за миналото. Имаше неща, които не можех да повярвам, докато не разговарях за тях с някои пенсионирани ръководители на Политбюро. Един изплашен старец ги потвърди, другите създадоха план, който трябваше да доведе до моето екзекутиране.

— Твоето?…

— Да. Василий Василиевич Талеников, главен стратег, КГБ. Един избухлив мъж, за когото най-добрите години бяха отминали, но на чиито знания можеше да се разчита в продължение на няколко десетилетия — черпени от някоя ферма в Гразнов. Ние сме практичен народ; това би било практично решение. Въпреки малките съмнения, които всички ние имаме, вярвах на това, знаех, че това ще бъде моето бъдеще. Но не и след като споменах за Матарезе. Внезапно всичко се промени. Аз, който бях служил добре на своята страна, внезапно се превърнах във враг.

— Какво точно каза Крупской? Какво, според твоята преценка, е било потвърдено?

Талеников си спомни за думите на умиращия Изтребител, за мисиите, които подсказват за някои от убийствата на Матарезе. Включително Сталин, Берия и Рузвелт. Как е била използвана корсиканската организация от всички големи правителства, както в рамките на техните страни, така и извън тях. Никоя не беше останала неопетнена: Съветска Русия, Англия, Франция, Германия, Италия… САЩ; лидерите на всяка, по едно или друго време, бяха сключвали договори с Матарезе.

— С всичко това се е спекулирало преди — каза Брей. — Правени са опити, но нищо конкретно не се е получило от разследванията.

— Защото никой от големите хора никога не се е осмелявал да даде показания. По думите на Крупской признанията биха били катастрофални за всички правителства. Сега се предприема нова тактика, цялата подчинена на целта да се създаде нестабилност в центровете на властта.

— По какъв начин?

— Терористични актове. Бомбардировки, похищения, отвличания на самолети; ултиматуми, издавани от банда фанатици, заплашване с масови убийства, ако не бъдат изпълнени техните условия. Те се увеличават всеки месец и голяма част от тях са финансирани от Матарезе.

— Но как?

— Мога само да гадая. Съветът на Матарезе научава целите на ангажираните страни, изпраща експертите и осигурява финансирането на прикритие. Фанатиците не се пазарят за това откъде идват средствата, а само за самите средства. Подозирам, че аз и ти сме използвали такива мъже и жени дори по-често, отколкото си мислим.