Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— За определени цели — каза Брей, вдигайки чашата си от пода. — Какво общо имат Блекбърн и Юриевич с това? Какво са постигнали Матарезе, като са ги убили?

— Според Крупской те са поставили на изпитание лидерите, за да проверят дали техните собствени хора са в състояние да контролират реакциите на правителствата. Сега не съм толкова сигурен. Мисля, че е имало още нещо. Откровено казано, поради това, което ти разказа.

— Кое имаш предвид?

— Юриевич. Ти каза, че той е бил предвиден да премине на ваша страна. Вярно ли е това?

Брей се намръщи.

— Вярно е, но не беше толкова просто. Юриевич беше твърде зрял; нямаше да дезертира по нормален начин. Той беше учен, убеден, че и двете страни са отишли твърде далеч. Нямаше доверие на маниаците. Беше само проба; не бяхме сигурни докъде ще успеем да стигнем.

— А знаехте ли, че генерал Блекбърн, който беше почти унищожен от войната във Виетнам, направи това, което нито един председател на обединения щаб никога не е правил във вашата история? Той тайно се срещаше с вашите потенциални врагове. Швеция, град Скелефтий, Ботаническият залив, пътувайки тайно като турист. По наша преценка той щеше да направи всичко възможно, за да предотврати повторението на безсмислените масови убийства. Мразеше войната с конвенционални оръжия и вярваше, че атомните оръжия никога няма да бъдат използвани. — Руснакът спря и се наведе напред. — Двама мъже, които дълбоко и страстно вярваха, че човечеството трябва да престане да бъде жертва, които търсеха покой — и двамата убити от Матарезе. Възможно е тази проверка да е била само част от упражнение. Възможно е да е имала и друга цел: да бъдат елиминирани влиятелни мъже, които са вярвали в стабилността.

Отначало Скофийлд не отговори; информацията за Блекбърн беше изненадваща.

— Значи с тази проверка те са уличили мен за убийството на Юриевич?

— И мен — за убийството на Блекбърн — довърши Талеников. — Един „Браунинг Магнум“ четвърти клас е бил използван при убийството на Юриевич, а „Граз“ — за убийството на Блекбърн.

— И двама ни са обвинили за тези убийства…

— Точно така — кимна руснакът. — Защото от всички хора в разузнаването на нашите страни, ние ще сме последните, на които те ще позволят да живеят. Това никога няма да се промени, защото ние не можем да бъдем променени. Крупской беше прав: ние сме белязани; ще бъдем използвани и след това убити. Твърде сме опасни.

— Защо ли мислят така?

— Защо се занимават с нас… Знаят, че ние не можем да приемем съществуването на Матарезе, също както и на маниаците в нашите собствени отдели. Ние сме мъртви, Скофийлд.

— Говори само за себе си! — Брей изведнъж се ядоса. — Аз съм изчерпан, унищожен, свършен! Не ми пука за това, което става там! Недей да ми казваш каква е преценката ти за мен!

— Преценките вече са били направени. От други.

— Защото ти твърдиш това. — Скофийлд стана, остави кафето долу, ръката му не беше далеч от браунинга в неговия колан.

— Защото вярвах на човека, който ми разказа това. За това съм тук, за това спасих живота ти, а не те убих.

— Би трябвало да съм изненадан от това, нали?

— Какво?

— Всичко е било нагласено, дори си знаел къде точно се е намирал Прага на стълбището.

— Аз убих човек, който беше насочил пистолета си в теб!

— Прага? Минимална жертва. Аз представлявам една отписана енциклопедия. Нямам доказателства, че моето правителство се е свързало с Москва, само вероятни предположения, базирани на това, което ти ми разказа. Може би пропускам очевидното, може би великият Талеников разиграва някаква малка игричка, за да привлече Беоулф Агейт.

— Майната ти, Скофийлд! — кресна мъжът от КГБ, скачайки от стола си. — Трябваше да те оставя да умреш. Чуй ме ясно! Това, което ти предлагаш, е немислимо и КГБ знае за него. Чувствата ми са твърде дълбоки. Никога не бих се захващал да те привличам. По-скоро бих те убил.

Брей гледаше втренчено към руснака, истинността в твърдението на Талеников беше очевидна.

— Вярвам ти — промълви Скофийлд, кимайки, ядът му премина в загриженост. — Но това не променя нещата. Не ми пука! Наистина не ми пука… Дори не съм сигурен дали още искам да те убия, просто искам да бъда оставен на мира. — Брей се обърна. — Вземай ключовете на колата и се разкарай оттук. Можеш да се считаш за жив.

— Благодаря ти за щедростта, Беоулф, но се страхувам, че е твърде късно.

— Какво?

Скофийлд се обърна към руснака.

— Още не съм свършил. Бил е заловен някакъв мъж, открили са химикали. Имало е някаква таблица за два или най-много три месеца. Думите били: „Москва чрез атентати; Вашингтон чрез политически маневри — и убийства, ако се налага“. Когато това се случи, нито ти, нито аз ще оцелеем. Ще ни открият дори и на края на земята.