Том Кланси - Под обсада

После, в седем вечерта щяха да излязат от гаража на хотела и да се отправят към Четирийсет и втора улица. Щяха да поемат на изток, през центъра на града, и на Първо авеню да завият на север. Георгиев отново щеше да кара много внимателно.

Сетне най-неочаквано щеше да натисне газта до дупка. Щеше да се доближи до целта със скорост сто — сто и десет километра в час и само за десет минути щяха да проникнат вътре в обекта.

ООН щеше да бъде тяхно. Тогава вече щеше да започне третият, последен етап от операцията.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 18:45 ч.

Обществото на народите е създадено след Първата световна война, та, както гласи уставът му, „да спомага за международното сътрудничество и да отстоява мира и сигурността в цял свят“. Президентът Удроу Уилсън е убеден поборник на Обществото, но Сенатът на САЩ не иска и да чуе за него. Основните му възражения са, че въоръжените сили на Съединените щати могат да бъдат използвани за отстояването на териториалната цялост и политическата независимост на други държави и че Обществото ще има правомощия по въпроси, засягащи Северна, Централна и Южна Америка. Президентът Уилсън работи неуморно, за да наложи на Конгреса да приеме Обществото и неговия мандат, и накрая губи съзнание и получава удар.

Седалището на Обществото на народите се намира във великолепен дворец за шест милиона долара, построен специално в Женева. Но организацията се проваля и не изпълнява благородните си задачи. Не успява да спре Япония, която през 1931 година превзема Манджурия, нито Италия, окупирала през 1935 година Етиопия, и Германия, завладяла през 1938 година Австрия. Проваля се с гръм и трясък и в опитите си да предотврати Втората световна война. И досега се спори дали ако Съединените щати са членували в Обществото на народите, това е щяло да повлияе на развоя на събитията.

Организацията на обединените нации е създадена през 1945 година, за да се опита да постигне онова, което Обществото на народите не успява. Този път обаче положението е по-различно. САЩ имат причина да отстояват активно суверенитета на другите държави. Комунизмът е смятан за най-голямата заплаха за американския начин на живот и всяка страна, не успяла да защити своята независимост, се превръща в поредната крепост на врага.

ООН избира за свое седалище Съединените американски щати: те не само излизат от Втората световна война като най-могъщата военна и икономическа сила, но и се съгласяват да осигуряват на организацията една четвърт от годишния й бюджет. И не само това — в много европейски държави преобладават деспотичните традиции, затова се смята, че Стария свят не бива да се превръща в седалище на световна организация, призвана да наложи нова епоха на мир и разбирателство. Ню Йорк е предпочетен, понеже се е превърнал в средоточие на световните комуникации и финанси, и традиционно олицетворява връзката между Стария и Новия свят. По съвсем различни причини са отхвърлени две други предложения за градове, където да се намира седалището на ООН: СССР налага вето на предпочитания от австралийците и азиатците Сан Франциско, разположен твърде удобно за омразните китайци и японци. А окръг Феърфийлд в дълбоката провинция, край залива на Лонг Айланд в Кънектикът, отпада от надпреварата, когато жителите на Нова Англия, противопоставили се на онова, което според тях ще се превърне в „световно правителство“, посрещат с камъни строителните предприемачи, наети от ООН да изберат подходящо място за сградата.

За седалището на Обединените нации е откупен голям парцел земя край река Ийст, където навремето е имало кланица и който струва цели осем и половина милиона долара, дарени от Рокфелерови. В замяна на щедрия дар семейството получава намаление на данъците. Рокфелерови се облагодетелстват и от това, че на земята около новия комплекс, която все още е тяхна, се разгръща бурно строителство. Порутеният квартал отстъпва място на нови жилищни и административни сгради, магазини и увеселителни заведения, които да обслужват хилядите делегати и служители в ООН.

Но парцелът все пак не е достатъчно голям и заради това седалището на международната организация е проектирано във формата на небостъргач, чисто американско изобретение, появило се, за да се използва максимално площта на малкия остров Манхатън — така обликът на сградата става още по̀ американски. Тези ограничения обаче са само добре дошли за учредителите на ООН. Така те имат повод да децентрализират дейността на организацията и да преместят някои нейни органи, например Международния съд и Международната организация на труда, в други световни столици и по-точно в Женева, в двореца, където някога се е помещавало Обществото на народите. По този начин, наред с другото, учредителите напомнят на Съединените щати, че вече е съществувала световна организация, която е била призвана да опази мира, но не го е сторила, тъй като някои държави не са се включили в дейността й.