Том Кланси - Под обсада

Допуши цигарата. Хвърли угарката върху тротоара, смачка я и се загледа в автомобилите, профучаващи по магистралата. Ето една разлика между Монтевидео и Ню Йорк. В Монтевидео всичко без хотелите и заведенията затваряше по залез-слънце. Тук пътищата бяха оживени дори посред нощ. Бе просто невъзможно властите да следят всички, да знаят кой влиза и кой излиза от града, да проверяват какво има в камионите и автомобилите.

„А това е само добре дошло за нас“ — помисли си уругваецът.

Полицията нямаше как да наблюдава всички самолети, кацащи на малките летища, с каквито беше пълно в предградията. Малките самолети можеха да си се приземяват и да излитат незабелязано от летищата и дори от равните поляни в северната част на щат Ню Йорк, в Кънектикът, Ню Джърси и Пенсилвания. Беше невъзможно властите да държат под око и крайбрежието, безлюдните заливи и бреговете на реките само на две крачки от Ню Йорк, където посред нощ човек преспокойно можеше да разтовари от корабчетата и катерите най-различни товари. Какво по-добро от това за петимата от групата!

Мина час, после втори. Барон знаеше, че няма да стане бързо — Даунър трябваше да провери едно по едно оръжията. Търговците на оръжие можеха да ти доставят каквото си поискаш, но това не означаваше непременно, че оръжието е в изправност. Подобно на незаконните имигранти, и такива пратки с оръжие нямаше как да бъдат прекарвани в първа класа. Това обаче не притесняваше уругваеца. Важното в случая бе оръжието да не засече, когато той го насочи и стреля.

Нещо вляво привлече вниманието му. Той се обърна. Статуята на свободата при устието на реката вече бе озарена от първите предизгревни лъчи. Барон забеляза паметника чак сега и щом го видя, се изненада и ядоса. Не беше пръв поклонник на Съединените щати и на представата им за свободата и равенството, която те отстояваха толкова яростно. В пристанището се възправяше огромен идол в прослава на един свещен идеал. Това според уругваеца си беше кощунство. Беше възпитан така, че смяташе тези неща за нещо лично и съкровено, което човек носи в сърцето си, вместо да му издига паметници край някакво си пристанище.

Накрая, малко преди седем сутринта вратата зад него се отвори. Даунър надзърна отвътре.

— Мини отзад — каза австралиецът на Барон и пак затвори.

Сега на Барон не му беше до това да се заяжда с Даунър заради акцента му. След случката във вертолета над Париж нямаше никакво желание дори да разговаря с наемника.

Свърна наляво и заобиколи автосервиза. Новите му кубинки с каучукови подметки с дълбоки грайфери заскърцаха по асфалта. Вдясно имаше магазин за автомобилни гуми, ограден с висока телена мрежа. В сумрака спеше овчарка. През нощта войникът й бе метнал малко от хамбургера си — вкусът на американското месо му се бе сторил доста странен — и сега псето му беше пръв приятел.

Барон подмина двата боядисани в зелено боклукчийски контейнера, край които бяха оставили взетата под наем камионетка. Бяха закупили от руснака седемнайсет оръжия: по три пистолета за всеки и две гранатохвъргачки, а също така боеприпаси и бронежилетки. Всяко от оръжията бе увито в дебел найлон. Барон отвори вратата на камионетката и се метна вътре точно когато Сазанка и Вандал се заеха да изнасят оръжието от автосервиза. Подаваха ги на уругваеца, а той ги редеше внимателно в шестте кашона. Даунър ги наблюдаваше от задния вход на автосервиза, за да е сигурен, че няма да изпуснат оръжието. Барон за пръв път виждаше австралиеца толкова спокоен — държеше се като истински професионалист.

Малко по малко чувството за самота го напусна. Не защото беше заедно с другарите си, а защото отново действаше. Вече бяха близо до целта. Барон и за миг не се бе усъмнил в плана, сега обаче беше убеден, че няма начин да не се справят. От успеха ги деляха само няколко крачки.

Преди броени месеци Георгиев се бе сдобил с подправена шофьорска книжка, издадена от щат Ню Йорк. Фирмите за коли под наем обикновено проверяваха в полицейското управление клиентите, затова българинът се изръси и за да впишат книжката в компютрите на Пътна полиция. „Купи“ си дори квитанция за глоба отпреди година не само за да докаже, че живее тук, но и за да не буди подозрения — шофираш ли в голям град, трудно ще отървеш глобите.

Сега единственото, което петимата от групата трябваше да сторят, бе да внимават по пътя за хотела да не минат на червено или да не направят катастрофа. Вече бяха хвърляли чоп и на Вандал му се беше паднало да спи в камионетката, докато другите си почиват в хотела. Георгиев не искаше да рискуват Устинович да им задигне оръжието.