Майкъл Ридпат - Сити

— Това е добре. Надявам се, че нещата се развиват добре — избъбрих и се върнах на книгата си.

Но усещах погледа на Рикардо върху себе си.

— Беше доста жестока седмица за теб, нали? Първо те нападат с нож, после пък губим сделката с фавелите.

— Така е — измърморих.

— Трябва да е много страшно, когато те нападат така.

Вдигнах глава и го погледнах. Очите му бяха искрени. Толкова искрени, сякаш самият той някога беше наръгван с нож.

— Беше страшно — казах. — В един момент се разхождахме по брега и в следващия вече от гърдите ми стърчеше дръжката на нож.

— Бразилия е жестока страна — кимна Рикардо. — Има прекрасна природа и архитектура, но под тази повърхност се крие бруталност. Голям срам. Това е една от причините, поради които сделката с фавелите беше добра идея.

Не исках да се връщаме на темата, но не можах да се сдържа.

— Тогава защо я унищожихте?

— Нямах избор. Не можех да позволя на „Блумфийлд Уайс“ да извоюва този мандат. Това би означавало края на „Декер Уорд“.

— О, хайде. Пак щяхме да държим най-големия дял от пазара. А и нещо щеше да бъде направено за тези фавели. А сега всички тези хора просто ще бъдат оставени да се заравят в собствените си отпадъци.

— Не аз съм отговорен за социалните условия на Бразилия или която и да е друга страна — заяви спокойно Рикардо. — През последните сто години Бразилия е разполагала със същия достъп до капитал, природни ресурси и работна сила като Щатите и Канада. Причината тя да е бедна страна си е изцяло проблем на самите бразилци и на начина, по който използват или не използват ресурсите си, а не мой.

Слушах, без да мога да скрия отношението си към цинизма в думите му.

— Моята отговорност е успехът на „Декер Уорд“ — продължи той. — Направил съм я една от най-печелившите инвестиционни банки в света, но в момента, в който се отпусна, в момента, в който позволя на някой друг да ми отнеме инициативата, всичко ще рухне. О, естествено, ние всички разбираме, че това е един приятелски пазар и че всички останали момчета са просто щастливи да ни оставят да си движим нещата. Но те биха дали много, за да ни видят да се препънем. А дваж по-щастливи биха били, ако можеха да си отръфат къс месо от тялото ни. Най-големият ми страх е да не се изпълним със самодоволство.

Сините му очи се впиха в моите като бургии.

— Има моменти, когато не можеш да си позволиш да пипаш с ръкавици. „Блумфийлд Уайс“ не могат просто така да ни крадат сделки изпод носа. Те играха абсолютно грубо. Трябваше да им покажа, както и на всеки друг, че съм способен на още по-груби ходове от тях.

— А какво ще кажете за децата в онези фавели?

— Ако идеята „Фавела Байро“ е толкова добра, колкото си мислим, по всяка вероятност все някога ще бъде финансирана. А не забравяй, че „Декер“ беше компанията, върнала международния капитал в Латинска Америка, когато всички останали банки в света й бяха обърнали гръб. Ние организирахме осигуряването на повече от двадесет милиарда долара за региона. Знаеш много добре колко много се нуждаят тези страни от свободни капитали. И сега те ги използват както трябва, инвестират в създаването и разкриването на нови работни места и подобряват инфраструктурата.

Той видя съмнението в очите ми й продължи:

— Добре, няма да се правя, че това беше основната причина, поради която превърнах „Декер“ в това, което е сега. Но това е един важен резултат от работата и аз се гордея с него.

— А какво ще кажете за всички пари, които правите?

— О, хайде, Ник! Нали ми каза, че тъкмо парите са причината, поради която искаш да постъпиш на работа при нас.

— Да, но…

— Но какво?

— Аз исках пари, за да направя нещо с тях. Да си купя свободата, за да правя с живота си каквото искам.

— И?

— И… — Поколебах се, търсейки точните думи. — Просто си мисля, че в компании като „Декер“ парите сякаш са самоцел.

Рикардо разтърка брадичката си.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Но това не е съвсем така, както изглежда. Непрекъснато повтарям, че обичам хората, които са гладни, хората, които имат нужда да правят пари заради самите себе си. След това те започват да ги правят и заради самата фирма, в резултат на което фирмата се разраства. И това е добре. Но не мисля, че това е точно алчност.

— Добре, какво е тогава?

— Парите са като спортния резултат. Предполагам, че просто искам да имам най-високия резултат, когато състезанието приключи.

— И кога ще стане това?

— Добър въпрос — засмя се той. — Не съм сигурен. Предполагам, че за мен това е игра без край.