Майкъл Ридпат - Сити

— Изгубихме сделката заради онези задници от Световния фонд за развитие. Не знам дали е имало нещо, което би могла да направиш, за да го предотвратиш. Така или иначе, прекалено късно е да се тревожим за това. На мен обаче никак не ми се нрави начинът, по който „Блумфийлд Уайс“ ни откраднаха сделката. Лично аз няма да им позволя да се измъкнат ненаказани.

Двамата с Изабел кимнахме в синхрон. Каквото кажеш, шефе.

Той погледна часовника си.

— И така, сега е десет часът. Уредил съм среща с Освалдо Бочи в десет и четиридесет и пет. Тъкмо ще имаме време да си допием кафето.

Кантората на Освалдо Бочи се намираше на най-горния етаж на едно цилиндрично здание от стъкло с думите TV GOGO над входа. От него се откриваше една от страхотните гледки на Рио, към които вече започвах да привиквам; тази беше на залива Гуанабара, който надзърташе иззад останалите престижни сгради. Креслата бяха от светлосинкава кожа, а стените бяха украсени с произведения на абстрактното изкуство, изобилстващи от тропически цветове. Имаше и индиански статуетки, повечето от тях с огромни гърди или силно подчертани гениталии, всички изложени демонстративно и със съответните пояснения.

Самият Бочи беше петдесетгодишен мъж с могъщо телосложение, гарвановочерна коса и квадратна челюст. Носеше разкопчана копринена риза, плътно прилепнала по якия му торс. Златото блестеше от всички възможни места по тялото му: ръцете, врата и лявото му ухо. Ароматът на одеколона му за след бръснене се смесваше с мириса на екзотичните цветя в една висока ваза до бюрото му.

Рикардо ми беше разказал за Бочи в таксито. Очевидно той беше един от множеството бразилски медийни предприемачи, които отправяха предизвикателство към империята „Глобо“ на Роберто Мариньо за властта върху сърцата и умовете на хората. До този момент той разполагаше с вестници в Рио и Минас Жераис и бе съградил телевизионна станция буквално от нищото в района на Рио. Беше постигнал всичко това с пари, осигурени от „Декер“.

Беше доволен от срещата с Рикардо, учтив с мен и се ухили похотливо на Изабел. Тя го игнорира.

След едно бързо обсъждане шансовете на „Фламенго“ да спечели купата на страната по футбол, Рикардо си дойде на думата.

— Нуждаем се от помощта ти, Освалдо.

Очите на Бочи светнаха и той се усмихна. Не беше щедра усмивка — той надушваше сделка.

— Всичко, каквото мога да направя за вас, приятелю.

— Сигурно си чувал за проекта „Фавела Байро“?

— Да.

— И какво мислиш за него?

— Бих казал, че е досаден. Мисля, че сме против него, но забравих защо. Профукване парите на данъкоплатците, увеличаване на дълговото бреме, неща от тоя сорт.

— Аз разполагам с известна интересна информация за сделката.

— Наистина?

— Да. Финансовият министър е обсъждал с местните наркобанди контрола върху фавелите. По-голямата част от парите ще заседнат в джобовете им, макар че, разбира се, Умберто Алвеш също ще прибере известна част. Скандал, не мислиш ли?

Бочи разтри квадратната си челюст.

— Може би. Не знам. Къде са доказателствата?

— О, знаеш много добре. Анонимни източници от банковите среди.

— Значи си знаел за това?

— Ние го открихме — каза Рикардо. — И се оттеглихме от сделката. Оставихме я на друга финансова къща, готова да си затвори очите.

— И коя по-точно?

— „Блумфийлд Уайс“, американската инвестиционна банка. — Рикардо направи пауза, без да откъсва поглед от събеседника си. — И така, какво мислиш?

— Разбира се, че е скандал. Но не чак толкова голям. Плюс това няма твърди доказателства. Просто не знам.

— Добре, разбирам — каза Рикардо, извади цигара и предложи пакета на Бочи, който си взе. Двамата запалиха. — Е, как върви бизнесът?

— Страхотно. — Бочи издуха пушека към тавана. — TV GOGO върви много добре. Моделът наистина действа — популярна комерсиална телевизия за хората. Зрителите го разбират. Също и рекламодателите. За дванайсет месеца изпреварихме далеч числата, които ти дадохме в прогнозите си.

— Знам, виждал съм ги — усмихна се Рикардо. — Винаги е радостно да се срещаш с хора, които надхвърлят очакванията ти. Това не се случва всеки ден, мога да те уверя. — Той дръпна замислено от цигарата. — Кажи ми, дали този модел ще проработи, да кажем, и в Сао Пауло?

Бочи се втренчи в него. Рикардо издържа погледа му, без да мигне.

— Сигурен съм, че ще проработи. Разбира се, ще ни трябват и средства.

— Колко?

— Петдесет милиона долара.