Майкъл Ридпат - Сити

Е, всичко беше чудесно, но на каква цена се търгуваха аржентинските диско?

Включих монитора на Джейми. Шейсет и седем и четвърт пункта предлагана цена. Неуспех. Останалата част от пазара беше скочила с един пункт, оставяйки облигациите ми зад себе си. О, господи! Бях избрал не тази емисия, която трябваше.

Джейми го нямаше — тази сутрин трябваше да прави презентация пред една голяма застрахователна компания, която замисляше да инвестира в облигации от зараждащите се пазари. Важна среща. Както беше казал Джейми, тези момчета играеха на едро. Така че прекарах утрото на бюрото си.

Само че не го чувствах като свое. Чувствах го повече като на Мартин Белдекос. Щеше да е пресилено, ако кажа, че чувствах духът му да витае наоколо. Но когато седях на стола му, усещах присъствието му, макар никога да не го бях познавал. Дори нямах представа как е изглеждал. Бюрото е много интимна територия. В един борсов салон това е единственото уединено кътче, миниатюрен остров на сигурността. Чувствах се така, сякаш бях узурпатор на нечия чужда територия. Неприятно усещане.

Точно в този момент факс апаратът зад мен се разшава. Повечето от факсовете бяха за Изабел, но тя беше задълбочена в един от поредните маратонски разговори. Така че станах и взех двата листа.

Факсът беше за Мартин Белдекос. От Обединената канадска банка. Любопитството ми взе връх. Занесох факса на бюрото си — на бюрото на Мартин — и зачетох.

Уважаеми господин Белдекос,

В отговор на скорошното Ви запитване относно бенефициалната собственост на „Интернешънъл Трейдинг енд Транспорт“ (Панама), счетох, че може да се интересувате от откритията на едно неотдавнашно разследване в този бранш.

Може би си спомняте, че единственото име в нашите регистри, свързани с „Интернешънъл Трейдинг енд Транспорт“ (Панама), беше на г-н Тони Хемпел, адвокат от Маями. Нашите разследвания за един от нашите клиенти показаха, че г-н Хемпел е тясно свързан с Франсиско Арагао, бразилски финансист, разследван от Американската агенция по контрола върху наркотиците за дейности, свързани с наркотици и пране на пари.

Макар и да полагаме всички усилия да съдействаме на международните агенции в техните разследвания за пране на пари и трафик на наркотици, ние също така дължим поверителност на нашите партньори, така че все още не сме подали запитването Ви на Агенцията по контрола върху наркотиците. Все пак, ако разполагате с информация, която бихте искали да споделите с тях, моля, обадете ми се, и аз ще Ви дам името и номера на моя контакт.

Втренчих се във факса.

Пране на пари. Това означаваше, доколкото ми беше известно, въртенето на незаконно придобити пари през финансовата система. Сега си спомних от първия факс, че тази компания, как беше — „Интернешънъл“, Панама, бе прехвърлила някакви фондове по сметка на „Декер Тръст“. А адвокатът, който бе наредил да бъде извършен трансферът, беше свързан служебно със заподозряна фирма за пране на пари. Което означаваше, че една от сметките на „Декер Тръст“ може би съдържа изпрани пари.

Значи върху това е работил Мартин Белдекос, преди да бъде убит! Не беше чудно, че Едуардо искаше лично да получава съобщенията за Мартин и да не ги вижда никой друг.

Вдигнах факса и отидох до офиса му в ъгъла на залата. Почуках на вратата и се опитах да я отворя. Беше заключена.

— Днес отсъства — обади се една жена на средна възраст, властваща над подредени в полукръг бюра точно пред офиса му. — Ще дойде утре. С какво мога да ви помогна?

Замислих се дали да не й дам факса. Едуардо ми беше казал да не показвам съобщенията до Мартин на никого. Но тя беше негова секретарка. От друга страна, това определено беше важно съобщение. Спомних си завоалираната заплаха в гласа му и реших, че ще е най-добре да изчакам да дойде и тогава да му го предам.

— Няма нищо — казах и се запътих към бюрото си.

— Едно на нула! — Дейв затръшна телефона на бюрото си и се изправи триумфално с ръце във въздуха и изпъчен корем.

Околните му хвърлиха по един бегъл поглед. Поредната малка победа на пазара. Още един спечелен долар.

Внезапно изстинах. Може би Дейв бе имал право. Може би Мартин е бил убит от поръчков убиец. Ако е знаел за прането на пари в „Декер“, някой може да е заповядал да му запушат устата.

Не. Сигурно си фантазирах. Върнах се на бюрото си, стиснал здраво факса. Просто трябваше да го дам на Едуардо и толкова. Той да се оправя.