Майкъл Ридпат - Сити

Усмихна се.

— О, Джейми. Знаеш ли, тъкмо се сетих. Получих факс на името на Мартин Белдекос. Исках да го обсъдя с теб. Не съм много сигурен какво да правя с него…

В този момент телефонът на Джейми замига и той го вдигна.

— Робърт, здравей. Следобедът стана хубаво събиране, не мислиш ли? — И докато слушаше отговора, ми прошепна: — По-късно.

Личеше, че разговорът няма да свърши скоро, а не исках да пристъпвам от крак на крак и да рискувам да изтърва самолета, така че му махнах и излязох.

Умберто Новаиш Алвеш, финансовият секретар на градската управа на Рио де Жанейро, скочи, протегна ръце към нас и възкликна:

— Изабел! Тудо бем? — Целуна я по двете бузи и продължи да дърдори на португалски.

Изабел се изтръгна от ръцете му и се обърна към мен.

— Умберто, това е моят колега Ник Елиот. Не говори португалски, но английският не е проблем за теб и…

— Абсолютно никакъв проблем! — увери я Умберто и разтърси ръката ми. Заобленото му лице разцъфна в усмивка. — Сядайте, сядайте. Кафе?

Докато Умберто даваше поръчката, огледах офиса му. Беше голям и добре обзаведен, без съмнение подхождащ на статуса му. Стените бяха накичени с дипломи и фотографии на сияйни проекти с нови здания. Върху голямото бюро нямаше никакви листове. Миришеше на нов мокет. Долу, откъм улицата, на всеки няколко секунди гърмеше вибропистолет. Бяхме на десетия етаж. Тъмните флангове на кметството се издигаха на стотина метра от нас — кулоподобна сграда, извисяваща се над финансовото министерство. А зад нея бяха морето, планините и наблъсканите една в друга сгради на Рио де Жанейро.

От летището бяхме пристигнали направо тук, в овехтелия административен център на града през хаотичните олющени северни предградия на Рио. Таксито ни бе вкарало в нещо, напомнящо заградена с бодлива тел строителна площадка, обграждаща финансовото министерство, и бяхме преминали през четири кордона охрана, дежурни и секретарки, преди да стигнем до светая светих, сиреч офиса на Умберто.

Една жена влезе с поднос и три чашки кафе. Умберто добави няколко лъжички захар в своята, Изабел си капна няколко капки от малко синьо шишенце. Аз предпочитам кафето чисто и отпих направо. Беше силно и горчиво.

— Как е скъпият ти баща, Изабел? — попита Умберто.

Наближаваше петдесетте и ми изглеждаше повече англичанин, отколкото бразилец. Блед и донякъде пухкав, с оредяваща тъмна коса, с модерен сив костюм и вратовръзка на райе. Би се вписал съвсем естествено в Уайтхол.

— Добре е — отвърна тя. — Както винаги, работи много.

— И с отлични резултати. „Банко Оризонте“ тези дни е в отлично състояние, доколкото чувам. Има много здрава репутация. Кога беше основана? Преди осем години ли?

— Октомври ще направи десет.

— Е, той постигна много за десет години. Ще му предадеш поздравите ми, нали?

— Непременно. — Усмивката на Изабел беше малко напрегната. Вече имах впечатлението, че повечето от деловите й разговори в Бразилия започват с баща й.

Умберто отпи от кафето си и запали цигара.

— Е, Изабел, скъпа, имаме добри новини. Много добри. Всичко най-после се урежда. Тръстът „Фавела Байро“ вчера беше учреден официално и аз съм му председател. — Той положи ръка върху гърдите си и присмехулно се поклони. — Кметът напълно подкрепя идеята десет министерства да работят за нас. — Той започна да ги изброява с късите си пръсти. — На финансите, на здравеопазването, на градоустройството, образователното, на жилищното строителство, противопожарното, на водите, на околната среда, на социалното развитие плюс канцеларията на генералния прокурор. И всички работят заедно. А това, както сама разбираш, е вече голямо постижение.

— Страхотно! — Лицето на Изабел просия. Това явно надхвърляше очакванията й.

— Имаш ли документите, които ти изпратих?

— Тук са — каза тя, потупвайки куфарчето си. — Имам обаче няколко забележки. Нищо особено, но трябва да направим някои промени, просто за да сме сигурни, че механизмът работи правилно. И утре, разбира се, ще проведем срещите с агенциите по рейтинга. Те няма да представляват проблем. Ще имат най-много по един-два въпроса.

Агенциите по рейтинга отговаряха за оценката и публикуването на кредитния рейтинг за всяка нова сделка на пазара. При тази сложност на конструкцията на Изабел това бе изисквало доста работа от тяхна страна, но те не бяха недоволни.

— Добре. Чакай да извикам Рафаел. Един момент. — Той вдигна телефона и заговори бързо на португалски. — Ще дойде след пет минути. — После положи ръце върху бюрото си, усмихна се и каза: — Щом съгласуваме документите и задоволим агенциите, няма да има никакви пречки от наша страна да продължим и по-нататък.