Майкъл Ридпат - Сити

— Ето там — отвърна той. — В четвъртата къща.

Благодарих му и тръгнах към посочената къща. Кейт видя, че продължавам, и слезе от колата.

— Не се притеснявай, ще се оправя и сам — казах.

— Ако сме двамата, има по-голяма вероятност да ни изслуша.

Оказа се права.

Позвъних. Почти веднага ни отвориха. Къртън носеше стари зелени панталони и памучна риза на райета. Беше без обувки, само по чорапи.

— Какво искате, по дяволите? — каза той и се навъси.

— Може ли да влезем, сър?

— Не. Разкарайте се.

Опита се да затвори вратата, но аз я подпрях с крак.

— Моля ви, само пет минути.

— Казах, разкарайте се, или ще извикам полицията.

В този момент между нас се вмъкна Кейт. Беше по-ниска и от двама ни, стигаше само до брадичката на Къртън.

— Изхвърлите ли ни, Изабел Перейра ще умре.

Това сякаш го накара да се замисли за момент.

— Значи тя е още жива?

— Да. Засега — отвърна Кейт.

Той се поколеба, после погледна Кейт — доста по-дружелюбно, отколкото мен.

— Влезте, по дяволите.

Влязохме в една просторна и комфортно обзаведена всекидневна на първия етаж.

— Сядайте — посочи ни той дивана, бързо вдигна една отворена книга от креслото и я захлупи върху една масичка. Успях да зърна корицата: беше от серията на Тери Пратчет „Светът на диска“. Улови погледа ми и леко се изчерви.

— Казвайте какво искате и си тръгвайте.

— Познавате ли Изабел? — попитах го.

Къртън кимна.

— Да, бегло. Тя… тя се помни.

Не бях изненадан, че му е харесала — трудно можеше да се намери мъж, върху когото Изабел да не окаже подобно въздействие. Добър знак.

— Както знаете, тя бе отвлечена миналия месец. Имаше вероятност да са я убили, но се оказа, че похитителите й просто я укриват. Вчера баща й е получил заплаха, че ако „Блумфийлд Уайс“ не прекрати сделката за поглъщането на „Декер Уорд“, тя ще умре. Луиш Перейра и специалистът по отвличанията, който го съветва, се отнасят много сериозно към тази заплаха. А също и аз.

Къртън слушаше внимателно.

— Какво ги е грижа похитителите за поглъщането?

— Според мен има голяма вероятност зад цялата работа да стои Едуардо Рос.

— Глупости! Имате ли доказателства?

— Твърди доказателства — не, но както казахте, защо е този интерес от тяхна страна към бъдещето на „Декер“?

— Не вярвам, че Едуардо Рос е способен на такава постъпка — заяви Къртън с убеденост, която граничеше с нелепост.

Значи Къртън познаваше Едуардо. А всеки, който го познаваше, трябваше да знае, че той не би имал никакви морални задръжки да организира отвличане.

Повдигнах вежди.

— Добре — отстъпи Къртън. — Но как Едуардо е разбрал за поглъщането? Нали до този момент държахме в тайна.

— Изтичане на информация — повдигнах рамене.

— Хмм. И какво очаквате да направя?

— Да спрете сделката.

— Не мога — навъси се той. — И вие го знаете много добре. „Декер Уорд“ е в положение на несъстоятелност. Продам ли я на „Блумфийлд Уайс“, тя би могла да оцелее под някаква друга форма и аз ще извлека някаква полза от това. Ако обаче сделката се провали, нямам друг изход, освен да повикам ликвидаторите.

— Добре, не можете ли поне да я отложите? Измислете някакъв проблем. Нещо, което да ни даде поне още малко време.

— Нямам никакво време. Ако пазарът продължи да пада, сделката ще пропадне. Не мога да си позволя да изчаквам и да подлагам всичко на допълнителен риск. А и между другото, какво биха ви дали още няколко дни отсрочка?

Това вече го бях обмислял в колата по пътя към къщата му.

— Ще открием кой е отвлякъл Изабел и ще я освободим.

— Но щом бразилската полиция не е успяла да открие похитителите през изминалите два месеца, кое ви кара да мислите, че сега за два или три дни ще успеете да я откриете?

— Защото вече знаем, че отвличането й има връзка с „Декер Уорд“. Най-вероятно са замесени Рикардо или Едуардо. Няма да е трудно да бъдат проследени.

Къртън въздъхна.

— Вижте, мъчно ми е за Изабел, но наистина не мога да направя нищо. Просто нямам никакъв избор.

— Не, имате! — заяви Кейт. Решимостта в гласа й направи силно впечатление на Къртън. — Ако не спрете сделката и Изабел умре, смъртта й ще тежи на съвестта ви до края на живота ви! Никога не ще успеете да я прогоните от мислите си. Разбира се, когато погледнете банковата си сметка и видите, че е набъбнала с още няколко милиона, ще си спомните защо сте я оставили да умре. Но парите няма да ви донесат удовлетворение. Защото съвестта ви ще се пържи на адски огън.