Филип Кер - Пазителят на монетния двор

В седем вечерта каретата на милорд Халифакс взе Нютон и мен от Тауър и ни откара на север към Хампстед и клуб „Кит Кат“, който се намираше в странноприемницата „Горното шише“ на Хийт Стрийт. Докато минавахме през града, хората ни гледаха, защото каретата беше много хубава, със стъклени прозорци, двама кочияши в ливреи и шест черни коня със зелени панделки, завързани на гривите и опашките.

Няколко минути преди осем каретата спря пред странноприемницата в Хампстед, най-модната част на Лондон, тъй като беше разположена на високо, проветриво плато. „Кит Кат“ беше клуб на най-разпалените виги и най-известният в Лондон и сред членовете му бяха писателят публицист Джонатан Суифт, есеистът и критик Джоузеф Адисън, есеистът и драматург сър Ричард Стийл, архитектът, пътешественик и драматург сър Джон Ванбурх, драматургът поет Джон Драйдън, драматургът Уилям Конгрийв, художникът сър Годфри Нелър, лорд Ашли и лорд Моън, който бе убил актьора Уилям Маунтфорд, а по-късно и херцог Хамилтън на дуел. Клубът беше шумен, осветен ярко като вътрешността на фенер. Разумно го бяха направили там, а не в Сити, защото някои от по-младите членове се славеха като безнравствени и често палеха огньове по Хийт Стрийт, където изгаряха чучела на папата.

Четвърт час господарят ми и аз седяхме в каретата и чакахме злодеят Тайтъс Оутс да пристигне.

— Може би подозира, че нещо не е наред — предположих аз, тъй като започнах да се безпокоя, че той няма да дойде.

— Няма причина — отвърна Нютон, който изглеждаше заплашително с превръзката на окото си. — Заговорниците са сигурни, че шифърът им не може да бъде разгадан. Убеден съм, че ще дойде.

Докато разговаряхме, господин Хол забеляза висок мъж, който върви към нас по хълма, и ни предупреди, че нашият човек пристига.

— Не забравяйте, че сте член на Парламента и бъдещ граф Шафтсбъри. Не е необходимо да давате обяснения. Разговорът трябва да се води върху каквото той ви каже. Ще ви помагам, но не мога да си позволявам прекалено много, защото би изглеждало подозрително. Трябва да бъдем изключително хитри и ловки с този човек.

Оутс се приближи до каретата и Хол слезе и отвори вратата. Оутс, който се беше задъхал, тъй като разстоянието от Акс Ярд не беше малко, се поклони официално.

— Към лорд Ашли ли имам честта да се обърна? — попита той с надменен, кънтящ глас.

— Това е Негова светлост — отвърна Нютон. — Ако вие сте доктор Оутс, качете се, сър.

Оутс се стъписа и се вторачи за миг в Нютон, сякаш се колебаеше дали да не си тръгне.

— Нещо не е ли наред, доктор Оутс? — попита Нютон.

— Не, само че вече не ме наричат с това име по предложение на Негова светлост.

— Ако предпочитате, ще ви наричаме доктор Дейвис. Не е необходимо да се притеснявате. Радвам се на пълното доверие на Негова светлост по този въпрос, както и по всички останали.

Оутс кимна, качи се в каретата и се отпусна на седалката с очевидно облекчение. Хол затвори вратата след него и мигновено усетих особената, сладникава миризма, разнасяща се от Оутс. Изчаках Хол да се качи на капрата и потропах с бастуна си по тавана, за да му дам знак да кара обратно към Лондон. Кочияшът размаха камшика и каретата се отправи на юг по Хийт Стрийт, към Сити.

— За мен наистина е чест, милорд — раболепно каза Оутс.

— Не познавах дядо ви, но съм чувал, че е бил велик човек.

Прозях се превзето и размахах копринената си кърпа пред устата, както веднъж бях видял да прави лорд Халифакс в Съвета отговарящ за държавната хазна.

— И се радвам, че ви служа, както на него — добави Оутс.

— Това е голяма чест за мен.

— Fagon, fagon 57 57 Така, така (фр.). — Б.ред. — нетърпеливо и раздразнено рекох аз. — Да продължим по-нататък. И, моля ви, не го наричайте служене, доктор Оутс, защото въпросът е твърде отчайващ, за да се справя сам. Всъщност се притеснявам доколко е сериозен планът ни. Толкова много, че дойдох чак в Хампстед да пия минерална вода. Бих желал да ме успокоите, че всичко е готово. Писах ви не от скрупули, сър, а поради липса на доверие в нашето начинание. Кълна се, искам всички римокатолици да горят в Ада, но се тревожа, че това досадно нещо може да се обърка. Вие имате опит в тези неща, доктор Оутс. Вие сте нашият Ахил в настоящия замисъл и тъй като от няколко дни съм изнервен, натъжен и обезпокоен, бих желал да се посъветвам с вас. Затова ви написах писмото и ви повиках, сър.

— Уверявам ви, че всичко е точно така, както трябва да бъде, сър — отвърна Оутс. — Памфлетът на господин Дефо, който ще предизвика гняв у всички добри протестанти, вече е отпечатан и чака подходящия момент да бъде разпространен.