Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Бих желал да го прочета — рекох аз и после се обърнах към Нютон. — Защо не съм виждал памфлета, Джон?

— Не сте го виждали? — учуди се Оутс. — Уведомиха ме, че лорд Лукас ви го е показал.

Поклатих глава.

— Може би ми е показал нещо друго, но се опасявам, че съм го изгубил.

— Имам още екземпляри в дома си — каза Оутс. — Мога да ви покажа един, ако искате.

— Да. Ще отидем с каретата до жилището ви, доктор Оутс, и ще взема памфлета.

Нютон се подаде през прозореца на каретата и каза на кочияша, че когато стигнем до Лондон, трябва да отидем в Акс Ярд.

— Още по-загрижен съм за предаността на нашите съмишленици, доктор Оутс — продължих аз. — Лорд Лукас се похвали с хората от Артилерията и колко са му верни. Но, в края на краищата, повечето са французи. А добрите англичани? Когато го видях последния път, му рекох: „Кажете го на другите, милорд, не на мен.“ Той се ядоса и направи гримаса. Обясненията му не ме убедиха. Чух обаче, че вие сте много изтънчен човек, доктор Оутс. Дядо ми все го повтаряше. Ето защо реших да се срещнем a la derobee 58 58 Тайно (фр.). — Б.ред. . Лорд Лукас не знае, че разговарям с вас, нито някой, и предпочитам да остане така.

— Оказвате ми огромна чест, Ваша светлост — каза Оутс и наведе глава, опитвайки се да прикрие самодоволната усмивка, която се появи на грамадната му брадичка, голяма почти колкото останалата част на лицето му.

— Изтънченост и почтеност, доктор Оутс. Вие наричате нещата с истинските им имена.

— Много сте любезен, Ваша светлост — подсмихна се той.

— Бих искал да знам колко сме, а не каквото реши да ми каже лорд Лукас. И какви са шансовете ни за успех.

— Не сме много, но сме достатъчно.

— За бога, докторе, говорите като Лукас! Моля ви, не бъдете тъй сдържан, инак ще си помисля, че заговорът е фантазия. Мъдреците строят къщите си не върху пясък, а върху скала. Затова бих искал да знам на кого можем да разчитаме, защото нямам доверие на хора без имена.

Оутс присви очи и се вторачи навън. След Хампстед следваше имението Тайбърн с множеството си кравеферми, които снабдяваха Лондон с мляко и сирене. Оутс може би се усъмни, че нещо не е наред, затова сложих ръка на заредения си пистолет, скрит в кожения маншон, който бях преметнал на коленете си като мъртъв кокершпаньол. Оутс обаче замислено кимна.

— Милорд — умолително рече той, — по-безопасно е да не знаете. Въпреки това се питам защо лорд Лукас не ви е информирал по-добре. Много странно.

— Лукас не е отзивчив човек. Всъщност мога тайно да ви кажа, че не го харесвам.

— Вярно, че е изключително нетърпелив и раздразнителен — съгласи се Тайтъс Оутс. — Тогава ще ви кажа, каквото знам. В Тауър са той, капитан Лакост, капитан Мартин, сержант Роан и неколцина души от гарнизона — Кузен, Дюрел, Ласко, Дево и Харалд. В Монетния двор са господин Фуке, заместник-главният майстор, господин Колинс, един от химиците, потомък на Колини, великият адмирал хугенот, който беше заклан в нощта на Свети Вартоломей, Валие, работник в леярната, господин Силвестър, ковачът, и Питър Бейл, доставчикът. Общо тринадесет в Лондонската крепост. Извън Тауър има стотина англичани в казармите в Уайтхол и Съмърсет Хаус и сред тях още неколцина хугеноти — полковник Кеснал, капитан Лорен, капитан Саразен, капитан Хес, капитан Попарт, лейтенант Делафонс и сержант Бар. Сред цивилните има може би още стотина, сред които аз, сър Джон Хублон от Банката, сър Джон Пейтън, мосю Пиозе, пастор в „Савой“, господата Примроуз, Ламот, Шарден и Моро, които са в Grande comite frangais 59 59 Великият френски комитет (фр.). — Б.пр. . В Сохо са мосю Жизар, чийто баща е бил изгорен на кладата за ерес, и мосю Пейфери, както и няколко десетки шапкари, производители на копчета и перуки, тъкачи на коприна, занаятчии, търговци и аптекари от Сити, които наброяват най-малко шестдесет-седемдесет. И накрая, памфлетистът Даниел Дефо, издателят Удуърд и печатарят Даунинг, а също и неколцина подпалвачи, които ще ми помогнат да запаля Уайтхол, включително младият господин Тонг, специалист в тази област. Всички са добри протестанти, милорд. Затова бъдете сигурен, че шансовете ни за успех за големи.

— Ще обвинят римокатолиците за пожара, нали? — попита Нютон.

— Да — отвърна Оутс, — защото това биха направили, ако имаха възможност.

— Кой би подозирал, че ще стане подобно нещо след заговора на Ейлсбъри? — добави Нютон. — Или бунтът на сър Джон Фенуик? Водачите им бяха обезглавени.

— Въпреки това тази година бяха арестувани много якобити и се опасявам, че са потънали вдън земя и ще намерим малко римокатолици. През февруари не им ли беше забранено да не се доближават на по-малко от шестнадесет километра от Лондон? — попитах аз.