Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Да, разбира се. Там има оръжия за цяла армия. Какво ще правим?

— Трябва да се намесим в тайната кореспонденция. Само тогава ще намерим доказателства, които да представим на милорд Халифакс. И за да го сторим, необходимо е да научим повече за заговорниците, най-вече кога точно възнамеряват да извършат предателството. Бих искал да разбера повече и за доктор Дейвис. Единият от нашите шпиони не проследи ли сержант Роан до съда в Уестминстър Хол? Вероятно доктор Дейвис е бил човекът, с когото сержантът се е срещнал там. Узнаем ли това, ще настроим единия срещу другия.

Шпионинът ни Хъмфри Хол беше много усърден, както вече споменах, и на другия ден отидох в Уестминстър Хол с него да видя дали ще разпознае човека, когото бе видял да се среща със сержант Роан. Мъжът обаче не беше там. Нямаше го и на следващия ден. Господин Хол го забеляза едва в петък, на трети септември.

Огледах го добре, когато го проследихме от „Лебедът с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Човекът беше петдесетгодишен, висок, но с криви крака и дебел врат. Главата му едва се подаваше от тялото. Ненормално голямата му брадичка беше колкото останалата част на странното му лице и изглеждаше постоянно наведена към гърдите. Очите му бяха малки и непрекъснато се стрелкаха насам-натам, челото — ниско, скрито под огромна шапка, а кожата му бе зачервена очевидно в резултат на прекаленото му пристрастяване към виното. Над едната си вежда имаше грамадна брадавица. Дрехите му бяха не просто на духовник, а епископални, защото беше облечен в расо. Изключение правеше единствено дългият розов шарф. Говореше като продавач или носач от Саутуърк, защото го чухме да приказва със собственика на пивницата с пронизителен, напевен глас, сякаш постоянно се оплакваше. Можеше да го помислим за образован човек или дори за адвокат, чието присъствие в съда е по инструкции на клиента му, тъй като там имаше мнозина, които никой не беше чувал да се изказват.

Проследихме странния доктор Дейвис до жилището му в северната част на Акс Ярд и научихме някои факти за него от господин Бийл, бъбривият собственик на пивница „Брадвата“, когото срещнахме на улицата и чието семейство живееше там отпреди Големия пожар. Той ни каза, че доктор Дейвис е учил в Кембридж и е син на анабаптистки свещеник от армията на Оливър Кромуел. Бил свещеник във флотата, написал книга, наскоро се оженил за богата вдовица, която била на гости на роднини, имал държавна пенсия и бил баптистки пастор в Уопинг.

Благодарихме на господин Бийл с пет шилинга за информацията и мълчанието му и тръгнахме към Уопинг, за да научим повече.

Не харесвах баптистите, защото що за секта е онази, която следва наставленията на луд човек като Йоан Кръстител? Той е живял в пустинята и е ял скакалци. Баптистите биха се вбесили, тъй като само глупаците и невменяемите доброволно биха признали, че истинското име на проповедника им в Уопинг не е Пол Дейвис, а Тайтъс Оутс, участникът в прословутия Папистки заговор, който беше изфабрикувал обвинения, че йезуитски свещеници планират да убият крал Чарлс II и да качат на престола херцога на Йорк, неговият брат католик.

За господин Хол и за мен беше голям шок, че зъл човек като Тайтъс Оутс е на свобода и на всичкото отгоре проповядва Божието слово. Господин Хол беше толкова потресен от разкритието, че се почувства задължен да отиде на църква и да се помоли. Преди да бъдат разобличени злостните лъжи на Оутс, без съд и присъда бяха избити тридесет и пет невинни души.

Херцогът съди Оутс за клевета през 1684 година и получи обезщетение на стойност сто хиляди фунта. Оутс нямаше пари да плати и беше хвърлен в затвора за длъжници. Но най-лошото за него тепърва предстоеше. Следващата година херцогът се възкачи на престола и Оутс беше съден за лъжесвидетелстване пред съдията Джефрис, който изказа съжаление, че законът не предвижда обезглавяване. На другия ден Оутс беше налаган с камшик по разстоянието от три километра от „Нюгейт“ до Тайбърн. Той беше осъден на доживотен затвор, както и да бъде приковаван на позорния стълб веднъж годишно — нещо, убило много по-силни хора от него. И тогава за последен път чух за Тайтъс Оутс до онзи септемврийски петъчен следобед.

Исках да разбера защо Оутс е на свобода и отидох при господин Джонатан Тейлър, мой приятел, адвокат в Апелативния съд в Уестминстър Хол. Носеше му се славата, че е същински алманах по правните въпроси. Той бързо доразказа съдебната история на Тайтъс Оутс до същата дата. Тейлър ми каза, че когато през 1688 година Уилям заема английския престол, съдия Джефрис бил затворен в Тауър и Оутс подал петиция до Парламента за преразглеждане на присъдата му. И благодарение на антикатолическите настроения в страната, въпреки доказателствата, че е участник в заговор, довел до смъртта на множество невинни хора, през декември същата година Оутс бил помилван и тихомълком освободен от затвора. Според Тейлър дори му били отпуснати десет фунта седмично от парите на тайните служби. Сумата не беше малка. След това написал дълъг разказ за преживяванията си, публикуван под заглавието „Тиранията на показ“. Всички прочели книгата, я смятали за най-отвратителната клевета срещу крал Джеймс. Оутс си позволил да я подари на Уилям, но кралят не можел да направи нищо, макар че произведението невярно хулело покойния баща на кралицата.