Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Съгласен съм, сър, че ако бъде провокирана, тълпата е неуправляема. Но не виждам как англичаните могат да бъдат подведени от френски хугеноти. По какъв начин може да бъде предизвикана тълпата?

— Няма да е трудно. Но трябва да разберем повече, при това бързо, защото загубихме много време за разгадаването на шифъра.

— Все още ми е трудно да възприема написаното.

— Тогава прочетете посланието, което намерихме у трупа на капитан Морне.

„До сержант Роан

Ако ме убият в този дуел, който не съм искал, бих желал убиецът ми Кристофър Елис да бъде заклан заедно с останалите. Един повече няма да бъде забелязан сред множеството и несъмнено ще изглежда така, сякаш той е бил таен католик. Аз изпълних дълга си като протестант. Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.

Помнете Свети Вартоломей.

— Това разсейва ли съмненията ви?

— Да — чух се да казвам аз. — Само като си помисля, че изпитвах състрадание към него.

Нютон кимна мълчаливо.

— Посланията не бяха ли четири, сър? Разгадахте ли онова, което взехме от клетия господин Туисълтън?

Без да пророни дума, Нютон ми връчи разкодирания текст и ме остави да го прочета. Написаното беше изключително обезпокоително.

„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.

Господин Туисълтън,

В това голямо религиозно начинание, благословено от Бога, вие ще помагате на сержант Роан в съставянето на план за убийството на доктор Исак Нютон, Пазителя на Кралския монетен двор. Вината трябва да бъде приписана на стария Ротие, гравьорът, подозиран като католик, и на златаря Джонатан Амброуз, таен римокатолик, който известно е, че мрази Нютон. След завръщането на крал Уилям от войната във Фландрия това ще спомогне за подклаждането на силни настроения срещу католиците, както стана със смъртта на сър Едмънд Бери Годфри. Ето защо, запознайте се с навиците на Нютон и ме уведомете писмено как смятате да извършите деянието. Моментът трябва да бъде подходящо избран. Ще го решим допълнително.

Помнете Свети Вартоломей.

— Трябва да призная, че това писмо малко ме затрудни — обясни Нютон. — „Златарят Джонатан Амброуз, който известно е, че мрази Нютон“? Неправилна граматика. Подобно нещо може да утежни живота на човека, разгадаващ шифъра.

— Омаловажавате въпроса, сър, защото според писмото животът ви е в смъртна опасност.

— Мисля, че и двамата сме в такава опасност.

— Но в моя случай аз трябва да бъда убит заедно с останалите, а вие — пръв, преди всички. И това може да се случи всеки момент.

— Не и преди кралят да се върне от войната. Пише го в посланието, Елис.

— Сега разбирам защо сержант Роан прояви такова любопитство към вас — тъжно отбелязах аз.

— Разговаряли сте с него?

— Веднъж, когато го проследих до Уестминстър — признах аз. — Изпуснах го за малко и после се сблъсках с него. Държа се любезно. Пийнахме заедно. Реших, че ще мога да науча повече за него.

— А сега откривате, че той е научил повече за мен, така ли?

Кимнах нещастно, засрамен да призная, че му бях казал дори адреса на Нютон.

— Няма значение — каза той. — Не е трудно да се получи информация за мен. Ако не му бяхте казали нищо, сержант Роан щеше да я научи по друг начин. Затова, успокойте се. Ние сме готови за тях и знаем, че са безмилостни. Мейси несъмнено е бил изтезаван и убит, защото се е опитал да разгадае посланията им. Дори капитан Морне, който е бил един тях, не е бил в безопасност, когато скандалът за дуел е заплашил да осуети плановете им. Трябва да действаме изключително предпазливо.

— Защо са оставили жив господин Туисълтън?

— Кой би се вслушал в думите на един луд? Самият вие го казахте. Оставили са го жив и дори са му дали закодирано писмо, защото са уверени в стратегията и шифъра си. Това обяснява и защо господин Туисълтън е искал да ме нападне. Но ми се щеше да бях проявил съобразителност и да бях записал думите му. Подозирам, че ни е казал ключовата дума за шифъра, когато го посетихме в „Света Мария Витлеемска“. Спомняте ли си какво отговори, когато го попитах за смисъла на буквите?

— „Кръв. Кръвта е в основата на всичко.“

— Каза го и буквално, и преносно. „Кръв“ е ключовата дума в шифъра. — Нютон тъжно поклати глава. — Понякога ми се струва, че съм много глупав.

— Остава да разберем само едно нещо. Защо всичко това става в Тауър?

— Мислих по този въпрос — призна той. — И стигнах до извода, че ако тълпата трябва да бъде въоръжена, няма по-подходящо място от Кралския арсенал.