Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Датата беше 27 август 1697 година. Още си спомням колко се изненадах, когато Нютон не обърна внимание на новината за мирния договор, а победоносно ме уведоми, че е разкодирал буквите и е разбрал смисъла им.

Повярвах му веднага, защото на лицето му беше изписано огромно задоволство, и го поздравих горещо. Той настоя да ми покаже оригиналната структура на шифъра, за да се уверя, че казва истината. Нютон придърпа стол до масата в кабинета ни в Монетния двор, бутна Мелхиор настрана от книжата си и ми показа множеството страници на усърдния си труд.

— Преди няколко дни добих смътна представа как мога да го разгадая — развълнувано обясни той. — Сега обаче разбирам, че всичко се основава на постоянни величини и функции, което е малко по-груба система на моите флуксии. Шифърът използва като ключова кратка повтаряща се дума, известна на двамата човека, които си кореспондират. Да речем, че ключовата дума е фамилното ви име, Елис. Пишещият шифъра я повтаря под посланието ето така. — Нютон написа два реда на лист хартия.

ТНЕ LORD IS MY LIGHT AND SALVATION 56 56 Бог е моята светлина и спасение (англ.). — Б.пр.

ELL ISEL LI SE LLISE LLI SELLISELL

— Обърнете внимание, че всичките букви от азбуката имат числена стойност от едно до двадесет и шест — добави той.

— Буквата „T“ в нашето послание е двадесетата по ред в азбуката. Добавяме това към ключовата буква отдолу. Това е „E“, петата буква от азбуката. Сумата от тези две букви е двадесет и пет — буквата „Y“. Тя става първата буква в шифъра. Разбира се, сумата от всеки две букви лесно може да бъде повече от двадесет и шест, например в случая с буквите „T“ и „S“. Сборът им е тридесет и девет. За да не се свършат буквите, започваме азбуката отначало, така че след двадесет и шестата буква „Z“, буквата „A“ става двадесет и седма и така нататък. По този начин числото тридесет и девет ни дава буквата „M“. Когато е завършено, шифрованото послание би изглеждало така:

„THE LORD IS MY LIGHT AND SALVATION

ELL ISEL LI SE LLISE LLI SELLISELL

YTQ UHWP UB FD XUPAY MZM LFXHJMNAZ“

— Човекът, който иска да разгадае посланието, извършва процедурата по обратния ред — продължи Нютон. — Той написва шифъра с повтарящата се ключова дума отдолу и изважда числените стойности. Петата буква „E“ се изважда от двадесет и петата „Y“ и се получава двадесет. След това се добавя двадесет и шест, за да не се получат отрицателни числа. Това ни дава четиридесет и шест и буквата „T“. Ако погледнем закодираната дума „XUPAY“, ще видим, че ако извадим буквата „S“ от нашия код от буквата „A“ в шифъра, ще получим едно минус деветнадесет, което ще ни даде минус осемнадесет. Минус осемнадесет плюс двадесет и шест е равно на осем, което ни дава буквата „H“, думата „LIGHT“ от посланието.

Кимнах, защото бавно започнах да разбирам схемата на шифъра, който Нютон описваше.

— Както вече споменах, шифърът се основава на главния принцип на повтаряща се ключова дума. Това обаче го прави по-лесен за разгадаване, защото ключът постоянно е пред очите на онзи, който го тълкува. Например в шифъра от Тауър буквата „X“ се среща на две места и двата пъти скрива буквата „L“. По подобен начин буквата „U“ се среща на три места и два пъти скрива буквата „I“. И може да се забележи, че в една четвърт от случаите често срещаните фрагменти като „TH“ в „THE“ съответстват точно на „EL“ в „ELLIS“. Това е слабостта на системата. Ето защо, изобретателят на шифъра е добавил и остроумна числена сила, която раздвижва ключа, за да скрие много по-успешно често срещаните фрагменти. Но и това е просто, защото ключовата дума се променя въз основа на посланието в елементарна прогресия и става функция на буквата „L“. Първите пет букви в посланието са закодирани по обикновения начин.

THELO

ELLIS

YTQUH

— Но за следващите пет букви ключът се променя въз основа на петте закодирани букви — „Y“, „T“, „Q“, „U“ и „H“, в зависимост от това дали буквите на шифъра се появяват преди или след „L“. Всички закодирани букви между „M“ и „Z“ стават причина ключовата дума да се увеличи с една буква. Но всички букви преди или включващи „L“, налагат потребната буква на ключовата дума да остане същата. Или, казано с други думи, буквите от „A“ до „L“ са постоянни величини, а от „M“ до „Z“ — променливи. Например в: