Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Уведомих Нютон, че доктор Дейвис е самият Тайтъс Оутс. Той се изненада много, но веднага заяви, че е логично, макар и неприятно, Оутс да участва в заговор за избиване на лондонските католици.

— Очевидно затворът и налагането с камшик не са научили господин Оутс на много неща — отбеляза Нютон.

— Възможно ли е милорд Ашли да не знае за истинската самоличност на доктор Дейвис? — попитах аз. — Не мога да повярвам, че милорд Ашли би имал взимане-даване с такъв дявол, ако знае кой е.

— Граф Шафтсбъри, дядото на Ашли, е помогнал на Оутс да уведоми Тайния съвет за Паписткия заговор. Ако не беше той, никой нямаше да чуе за Оутс. Освен това мисля за важно, че заговорът ще се осъществи в момент, когато страната се опитва да сложи край на войната. Същото беше и с Паписткия заговор, който беше извършен, докато крал Чарлс сключваше мирен договор с холандците. За някои хора мирът невинаги е желан, защото означава край на доходните държавни поръчки за снабдяване на армията и флотата. Нещо повече, това означава да се плати на войниците, като се искат пари от Парламента, който непрекъснато засилва властта си за сметка на аристокрацията. — Нютон поклати глава. — Безпокоят ме много неща. Но вие свършихте добра работа, мой млади приятелю. Разкрихте един от главните организатори на съзаклятието. Бих желал да науча повече за плановете им. Съмнявам се дали сержант Роан или някой друг от французите може да бъде убеден да ни каже повече. Оутс може да проговори.

— Не виждам как и защо — намръщих се аз.

— Познавам младия милорд Ашли. Срещали сме се в „Гърка“ и в клуб „Кит Кат“. Той е на вашите години, горе-долу колкото вас на ръст и е ужасен сноб. Може би това е една от причините да не се познава с Тайтъс Оутс. Може да използваме това като наше предимство. Ще изпратим на Оутс кодирано писмо с покана да се срещне с лорд Ашли на определено от нас място и Оутс ще ни разкаже всичко.

— Но как? Все още не разбирам.

— Вие ще играете ролята на лорд Ашли.

— Аз?

— Кой друг? Аз съм твърде стар, но може да се представя за ваш прислужник. Ще вземем назаем карета с шест коня от милорд Халифакс. Ще ви намеря хубави скъпи дрехи, подхождащи за бъдещия граф Шафтсбъри. Ще уредим среща с Оутс близо до клуб „Кит Кат“ в Хампстед, където знам, че членува. Тримата ще отидем на разходка сред природата, сякаш крием много тайни.

— Дали ще успеем, сър? Щом сте набелязан да ви убият, Тайтъс Оутс вероятно знае как изглеждате.

— Не се отличавам с нищо и освен това си спомням, че лорд Ашли има прислужник с превръзка на едното око. И аз ще си сложа. Така ще се прикрия по-добре.

— Тогава освен чиновник, ще бъда и актьор?

— Да, Елис. Като Уилям Маунтфорд.

— Моите уважения, сър, но избрахте неуместен пример. Актьорът Уилям Маунтфорд беше убит.

— Нима?

— Не си ли спомняте? Осъдиха лорд Моън.

— Да, сега си спомням. Не беше убит заради играта си, а заради връзката си с дама, срещу която лорд Моън възразяваше.

— Ще скрия пистолет в каретата, за да се отбранявам, ако ни разкрият. Мисля, че планът ви да измамите Оутс и приятелите му хугеноти е най-опасното нещо, което сме предприемали.

— Ще вземем всички предпазни мерки. Господин Хол ще ни бъде кочияш. И той ще бъде въоръжен. С Божията помощ, ще успеем.

Нютон извади празен лист и написа следното послание:

„TBT QEQ HHFL ZKR FUG ZEQ SAWN

XNIZAT PD GOD TLEW JKSZ HWJ LB GNLHK

PBZI GAOAD ILOZ NKK LN KRR CRACSS

NHGT VJ QAM FKML NAW CZAASF GWOD

DHK YEN BP COKXS JDS LTH QB“

В понеделник сутринта взехме за мен дрехи втора употреба от магазина на господин Джордж Хартли на Монмаут Стрийт с обещанието, че ще ги върнем, когато си свършим работата с тях. Издокарах се в копринен костюм, копринени чорапи, кадифена пелерина, хубава боброва шапка с щраусово перо, бастун със сребърна дръжка, къса шпага с позлатена ръкохватка, напарфюмирана сребриста перука, меки, ухаещи на жасмин ръкавици, син шал и широк кожен маншон за ръцете, където скрих малък пистолет. Това бяха най-хубавите дрехи, които бях обличал, макар да изпитах известно неудобство от информацията на господин Хартли, че ги е взел от трупа на дързък и елегантен разбойник на име Грегъри Харис, обесен на Тайбърн. Дрехите му били продадени от палача, който имаше привилегията да го стори. Завърших облика си на лорд с голямо количество пудра на лицето, перуката и редингота си и кутийка за енфие и заех няколко превзети пози. Чувствах се свръхизискан, още повече когато Нютон ми каза, че действително приличам на лорд. Единствено съжалявах, че госпожица Бартън не може да ме види и да се съгласи с мнението на чичо си.