Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Накратко, Даниил казал на Валтасар, че царството му не струва и три пенса. И защо? Защото Валтасар проявил глупостта да вдигне наздравица за боговете на златото, среброто и медта със златните и сребърни чаши, които дядо му Новуходоносор задигнал от храма в Ерусалим.

Анекдотът говореше много за Нютон. В него се виждаше интересът му към нумизматиката, подтикнал го да постъпи на работа в Монетния двор. От по-голямо значение обаче бяха самите думи — „преброен, премерен и разделен“, които обобщаваха философията на Нютон и приноса му към света. Като се замисля сега, животът му можеше да се сравни с безплътната ръка, чиито писания изумили тъй много ласкателите и астролозите на цар Валтасар, защото проявяваше малко интерес към тялото си, сякаш изобщо не съществуваше.

Подобно на Даниил, и Нютон нямаше добро мнение за пророците и мъдреците. Особено язвителен беше към памфлета на господин Дефо, който се основаваше на пророчество на известния френски астролог Мишел дьо Нострадамус, починал преди сто години, че ще има затвор и убийство на крал Уилям.

— Никой не може да предскаже бъдещето — заяви Нютон, когато се върнахме в Монетния двор, след като прочетохме памфлета в каретата. — Единствено Бог на небето може да разкрие тайните на света — чрез хората, които са избраните му инструменти. Той ни известява какво ще се случи. Но на човека е дадено да разбира света на Бога само чрез научни изследвания и наблюдения, а не чрез хороскопи и други глупави магии. Обикновените хора обаче са много лековерни, защото са невежи и с готовност вярват в подобни тъпотии. Ето защо, задачата на науката е да прогони демоните от света и да хвърли светлина върху суеверията. А дотогава човекът ще бъде жертва на собствената си наивност и на хора като Нострадамус, чиито пророчества звучат убедително заради загадъчния си стил и двусмислено съдържание. Затова мисля, че трябва да разобличаваме клетвопрестъпници, лъжесвидетели и престъпници като Тайтъс Оутс и господин Дефо, които служат на френски шарлатани. На това се основава истинската същност на хороскопите като подходящ инструмент за лъжци, самозванци и измамници. Но господин Дефо е умен — призна Нютон. — Изключително способен агитатор. Той приписва вината за недостига на парични средства на римокатолиците, които се запасяват със злато и сребро. Същото се случило и в Париж през 1572 година, когато валутата е намалила стойността си и хугенотите, славещи се като добри търговци, са били заподозрени, че тайно трупат пари. Освен това господин Дефо споменава, че херцог Варуик идва от Франция с якобитска ирландска армия и това със сигурност ще предизвика голяма паника. Най-много от всичко англичаните ненавиждат и се страхуват от ирландска заплаха. И ако Уайтхол пламне, докато памфлетът се разпространява, няма начин да се предвиди какво може да бъде направено в името на протестантството, особено ако на хората бъде раздадено оръжие. Трябва да спрем разпространението на памфлета и да предупредим лорд Халифакс.

Рано сутринта неколцина полицаи от Монетния двор придружиха Нютон, господин Хол и мен до двора на катедралата „Свети Вартоломей“, близо до Смитфийлд. Въоръжени със съдебна заповед, ние влязохме на работните места на господин Удуърд и на господин Даунинг, които Оутс беше споменал като издателят и печатарят, замесени в заговора, и позовавайки се на закона, конфискувахме печатарската им преса под претекст, че има подозрения за използването и за правене на фалшиви монети. Удуърд и Даунинг протестираха ожесточено и настояваха, че пресата не би могла да се използва за друго, освен за печатане на памфлети. Това предостави на Нютон повод да конфискува и памфлетите, като каза, че са необходими като доказателство в подкрепа на твърденията на Удуърд, че пресата се използва за печатане, а не за изработване на фалшиви пари. Това беше умен, макар и подъл ход на действие, и навременен, защото в Лондон вече се разпространяваха десетки подстрекателски памфлети, както по-късно стана ясно.

След един ден отидохме с карета до Буши Парк, за да се срещнем с милорд Халифакс.

За пръв път разговарях с Негова светлост, макар че често го бях виждал в Държавната хазна и Уайтхол. Нютон ме помоли да го придружа поради важността на онова, което щеше да каже на милорд Халифакс. Притесняваше се, че може да не повярва дори на него, тъй като историята беше фантастична.

Чарлс Монтагю, граф Халифакс, беше тридесет и пет годишен. Известно време бе учил в колежа „Тринити“ в Кембридж, където въпреки разликата във възрастта, двамата с Нютон се бяха сприятелили. Той беше един от подписалите се в подкрепа на амбициите на принц Орански и неговата кралица към английския престол и със сигурност не обичаше католиците. На външен вид беше красив мъж и имението Апскорт също беше много хубаво. Бях очарован от него, защото се държа много любезно с мен. Отбеляза, че едно от имената му е Елис, и вероятно сме далечни роднини. Това ме накара да го харесам още повече.